Ако някога с тебе си направим книжарница,
ще отворим прозорец в предпоследните страници.
Нека никой от случайните наши читатели
да не може
да види сюжета докрая.
Нека никоя от случайните наши истории
да не ходи по-далече от безкрая на буквите.
Ако някога с тебе си направим книжарница,
аз ще пиша,
а ти ще запомняш предчувствия.
И защото това е напълно изключено,
и защото към ъгъла се разбягват метафори,
аз си вземам кориците и с прелистена шапка
гледам бавно в прозореца –
след едно многоточие.
Be First to Comment