Skip to content

КЪСНО ВЕЧЕР

Вървиш на метър и не зная още колко сантиметра от земята.
И си висока чак до жиците, и електрическа ти е косата.

Изпълваш си обувките с много памук и с малко равновесие
и пълниш джобовете си с изчезване на тъмни кестени.

Изтриваш дънките на коленете си, както си триеш устните,
изпръхнали от страх, че винаги е късно;

изпръхнали от вятъра, който, ревнив на ъгъла,
разбърква светлините – като пера от гълъби.

Но ти си идваш винаги високо по прозорците
и както газиш в шумата, подритваш едно орехче.

И него скриваш в джоба си – при кестена и тъмното.
Обичам да си идваш, като пашкул загърната.

Обичам да ми казваш: „Студено ми е цялата“.
И аз да те прегръщам като гореща баня

и да ти къпя думите, които днес си казала,
и после да ти кажа: „Вече съм много гладен.“

Published inПОЕЗИЯ

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *