Skip to content

ЛЮБОВНО СТИХОТВОРЕНИЕ

През третата нощ след операцията си в кардиологичната клиника видях как санитарката прави любов. Първите две нощи виждах снежинки и невени, бели коне и вихрушки, а на третата видях любов.
В събота срещу неделя кардиологията беше почти празна. Двама-трима болни се белеехме в една от големите стаи, когато някъде след полунощ на вратата на отделението се позвъни. Позвъни се тихо, далечно и любовно. Звънците в такива отделения обикновено викат, крещят, плачат, но този звук беше топъл и молещ.
Лежах точно срещу коридора и през стъклените врати видях как санитарката отива да отвори. Поправяше и нагласяше престилката си, пипаше косата си, леко смъкна коланчето си надолу, даже събу и обу както вървеше една от пантофите си. Беше около четиридесетгодишна, хубава и изтръпнала от очакване. И знаеше кой звъни.
Любимият ѝ влезе – с болничен халат, и тя не увисна на врата му, а се изкачи с ръце по косата му, очерта кръг около косата му с пръсти и го целуна по врата. По-скоро си представих, че го целуна. После тръгнаха към банята, която също се виждаше от моето легло.
Докато вървяха, санитарката гледаше към тавана и сякаш се беше скършила наляво, сякаш беше клонка, която се е счупила и сега търси опора.
В такива отделения, които са между светлината и мрака, страхът винаги е в горната част на стаите и коридорите. Страхът е в ъглите, при паячетата и опушените петна, при сенките от миганията на клепачите, при края на пространството. Страхът не е нито в сърцето, нито в стомаха, нито в коленете и в ума, а в ъглите на стаята. И санитарката гледаше натам. После хвана за ръка мъжа с халата и го въведе в предверието на банята. Там имаше много наредени чаршафи и тя започна да го затрупва с тях. Развяваше ги като платна на кораб, обвиваше го с тях и го целуваше през чаршафите. Мъжът заприлича на снежен човек и ако излезеше в двора на болницата, никой нямаше да разбере, че не е истински снежен човек.
Тогава чаршафите се превърнаха в парашут и двамата се спуснаха по въздуха. Колко са летели, падали, пропадали, приближавали и изчезвали – не знам, но ги видях да се приземяват на цимента. И там, на цимента, вече нямаше мъж и жена, а една бяла и ефирна топка.
Не, това не беше пациент от болницата, това не беше мимолетен флирт, това беше любов. Кой беше този човек, мога само да си представям. И си представих, че това е първата ѝ любов, че са се разделили преди много години в една такава снежна нощ и сега се събират отново. Представих си, че това е някой излекуван от болно сърце мъж, на когото санитарката е разказвала приказки някоя нощ и сега той идва да ѝ благодари – и със сърцето, и с тялото си. Представих си, че е ангелът на оздравяването.
И тогава започна любенето. Аз отлетях от леглото си и заплувах над тях – там, където се спотаява страхът от смъртта – високо в ъглите летях и гледах, и ми се замъгляваха очите. Различавах телата им, които заприличаха на бял кон, който се въргаля в пряспа, видях ги как стават едно и също нещо, видях как циментът започна да дими, как косите им се изправяха и спускаха, как всеки от тях имаше по двайсет пръста и по две уста. Видях ги да умират и да се съживяват.
И къде бяха всички други в отделението – къде бяха нощната сестра и дежурният лекар, къде бяха другите болни, къде бяха лампите и електричеството. Не знам – сигурно бяха и там, и на луната, но аз не ги видях, не ги почувствах, не си ги и помислях дори.
После аз пак кацнах в леглото си и видях как вратата на отделението се отваря сама и как двете любовни същества вървят към нея – тя – ухаеща на капчици пот и топъл цимент, той – на сняг и женски гърди.
И погледнах нагоре, и видях, че в ъгъла на стаята трепка пламъче и още едно пламъче, и още едно. И в болното ми сърце също трепна пламъче, и в гърдите, и в слабините ми също трепна пламъче.
И ми се приписа стихотворение. Боже, как ми се приписа любовно стихотворение.

Published inПРОЗА

2 Comments

  1. Снежа Снежа

    Невероятно е усещането да те чете човек.
    Пишеш като бог, който подрежда и съдби и хора по един приказен начин.
    А любовта, която описваш има аромати…..на снежна топка и топъл цимент

  2. Здравка Здравка

    Прекрасно, стоплящо, ангелско!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *