Skip to content

МЕТАФОРА

Ще ти сваля усмивката
и ще я дам на осветителната лампа –
и вечерта няма да пали
лампите си повече.

Ще ти сваля ръката
при подножието на пуловера
и твоята ръка ще е безпомощна
в изкачването после.

Ще ти сваля изчезналите денонощия
и ще ги подредя в изящна права линия.

Ще ти сваля парченце шоколад,
останало в какаовия облак
над леглото.

Ще ти сваля една от миглите,
изгубена в лицето ти
навсякъде.

Ще ти сваля звездите
в пепелника ни
и глътка дъжд ще ти сваля,
ако поискаш някога.

Сега единствено се сещам
да ти кажа,
че зъбите ти ми приличат
на клавиши на пиано,
когато се усмихваш.
И затова ще трябва да сваля
пианото
по-близко.

Published inПОЕЗИЯ

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *