Това, което пиша много бавно,
е моето свидетелство за съвместимост
с другите пространства.
Заслужих го с кръвта
на сняг,
на капка
и глухарче.
Заслужих го,
защото завалях
обратно на притеглянето на земята
и бях снегът,
който затрупва плахата звезда,
и капка бях,
която става по-голяма
от река върху небето.
И бях глухарчето
и цялата му прелест.
Това е моето свидетелство
за изумителна несъвместимост
на живота с мен…
Това забавяне на говора и буквите,
това космическо изчезване
на чувството
за логика и стих
е цялото усилие
да не изгубя никога представата
за сняг,
за капка
и глухарче.
И ето, казвам сняг –
и мисля за перцата на кокошчиците в двора,
и казвам капка –
и преглъщам времето,
и казвам,
че глухарчето
е къдрав албинос върху поляната.
И казвам,
че докато пиша много бавно,
все още съществува някаква надежда
за снега,
за капката
и за глухарчето.
Be First to Comment