Skip to content

МЪЖКО МЛЯКО

            Дъщерята на Донка Липова беше три-четири години по-голяма от мене. Аз учех в шести клас, значи като смятам, тя е била някъде в девети или малко по-нагоре.
Малко по-нагоре ли? Ваня, така ѝ е името на  моята първа плътска изгора, летеше направо по небето. Както си вървеше по улицата, и директно политаше, а двата ѝ балона, скрити под басмяната рокля, я понасяха по вятъра.
            Винаги съм мразел вятъра. В долината, в която пораснах, вятърът направо ти сваля главата, прерязва те на две.
            Обаче ако същият този вятър вдигнеше балоните на някое момиче във въздуха или му обърнеше роклята наобратно, нямах нищо против.
            Ваня, дъщерята на Донка Липова, имаше страшни гърди за годините си. Така казваха момчетата, така мислех и аз. Като вървеше, гърдите ѝ издаваха различни звуци. Аз поне ги чувах, за другите – не знам.
            Отива за хляб на фурната и гърдите ѝ охкат, сякаш са се опарили от врелия хляб. Тича по игрището край селото и гърдите ѝ шумолят и приплясват като бързеите на Вита. Помага нещо на майка си в „Плод – зеленчука“, а под роклята ѝ си бъбрят я много големи ябълки, я малки динчета и пъпеши.
            Майката на Ваня – великата Донка Липова, беше магазинерка в „Плод – зеленчук“ – много важна длъжност в нашето планинско село, в което освен картофи и лук, друго не можеше да се отгледа.
            Не знам какво правеше тази жена, но мъжете висяха все пред магазина и каквото се получеше за продаване, го купуваха веднага.
            Тогава от село Торос започна да идва къдрав и як мъж с голям мотор. Не с кола, а с мотор. Донка Липова се качваше на мотора и двамата изчезваха в неизвестно направление.
            – На майка ѝ става лошо в кола, завива ѝ се главата от бензина, затова се вози само на мотор. – Така обяснила Ваня на свои приятелки къде изчезва майка ѝ.
            Попитах един наш комшия – чичо Йордан, дали е вярно.
            – Нищо ѝ няма, ама като се качи на мотор, и роклята ѝ се вее като червено знаме.
            Този човек каза и още нещо, което ми размъти мозъка. Как се е сетил да ми го съобщи по такъв начин, не знам – може би защото беше писар в кметството:
            – Леля ти Донка дои от мъжете мляко.
            – Ама те си имат две кози. Защо ѝ е друго мляко?
            – Имат си две кози, но мъжете са говеда и обичат да им доят млякото.
            Чичо Йордан сигурно е предчувствал, че цял живот ще хвърлям по едно око освен на момичетата, и на метафорите, и затова се е изразил така завоалирано.
            – Вярно ли е, че майка ти дои млякото на мъжете? – Попитах една вечер Ваня.
            Живеехме през една улица – ние в по-ниското, те на по-високото.
Пляяс! – И момичето ми отвъртя такъв шамар, че както бях отишъл на тяхната висока улица, прелетях над нашата, стигнах до жабуняците край Вита и се скрих в пещерите на отсрещния бряг.
            Стоял съм там поне няколко години – от срам и от мъка, че не знам какво е да се дои мляко от мъж. Ходех си и из селото, разбира се, учех по малко, ядях, спях, шляех се нагоре-надолу. И все си мислех за глупости.
            Гледам как идва мъглата от манастира – мисля си, че е мъжко мляко. Наблюдавам как Кольо Княза пие мастика в кръчмата – пак същото. Клеча до дядо Дачо, като дои кравата, и в ума ми – мъгла и мляко.
            Да питам пак Ваня – не смея. Бях се изложил толкова много, че не е за приказки. А и тя откъде ще знае какво е мъжко мляко, като баща ѝ беше забягнал с друга жена още преди години.
            И пак отивам при писаря на кметството – този с метафорите.
            – Или ще ми кажеш какво е мъжко мляко, или няма да мръдна от тука.
            Чичо Йордан взе един молив и върху лист от тетрадка написа: „Мъжкото мляко е вятър“.
            Приех го като стих и като се прибрах у нас, измислих продължение: „И мотор с развята рокля на жена“.
            А за дъщерята на Донка Липова написах толкова много любовни стихотворения, че майка ми си палеше една цяла зима печката с тях.

Published inПРОЗА

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *