Skip to content

НАЙ-НАКРАЯ

Най-накрая вечер хората са си по къщите –
лягат, прегръщат се и заспиват.
И са толкова близо един до друг,
че никога не умират.

После сънуват едни и същи сънища
и заедно ги забравят.
И се будят сутрин, и спират да се прегръщат,
и това е краят.

Published inПОЕЗИЯ

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *