Никола ИВАНОВ, литературен критик и председател на журито
За Националната литературна награда „ТЕОДОР ТРАЯНОВ” тази година свои книги бяха изпратили почти 90 автори не само от България, но и наши сънародници, които живеят в чужбина.
Поетът Теодор Траянов, който е наш съгражданин, се определя като един от първите и водещи символисти в националната ни лирика, заедно с Яворов, Дебелянов, Димитър Бояджиев, Николай Лилиев, Людмил Стоянов, Емануил Попдимитров и останалите. Те издигат българския символизъм до европейско ниво и правят така, че националната ни символистична поезия да не отстъпва на който и друг да е литературен символизъм. При тях българският стих достига до съвършенство във формално отношение и перфектна музикалност.
Траянов е най-последователният български символист, за него символизмът е преди всичко философия. Цялото му творчество е подчинено на стройна концепция – достигане на универсалното чрез пълното изживяване на индивидуализма.
Азбучна истина е, че номинираният, а още по-важно награденият трябва да бъде от творческия натюрел на този, на чието име се присъжда съответната Награда, да е близък по стойност до патрона на наградата, да е от една и съща творческа „кръвна група” с него. Защото една Награда не трябва да се присъжда въобще. Освен когато Наградата е за най-добра книга през годината в съответния жанр или жанровете, посочени в статута. За съжаление, много повече са случаите, в които това изискване не се спазва и награди се присъждат на автори, които нямат нищо общо като творци с патрона на съответната награда.
Комисията изхождаше именно от разбирането, че наградената книга и автор трябва да бъдат близки по творчески натюрел и стойност до патрона на Наградата. Най-пълно съответствие и като художествена стойност и като символистични елементи открихме в книгата на Николай Милчев „Ти и котките следобед”. Милчев е фин поет, нюансиран, дълбок.
Николай Милчев е много специфичен и физиономичен поет. Той е посвоему автентичен и трудно може да бъде сбъркан с друг автор, защото напълно е съхранил своята творческа автономност и индивидуалност. Ако потърсим неговите предходници в литературата, то ще ги открием преди всичко в поетите символисти. Със символистите Николай Милчев е близък най-вече с поетичния си финес, с чувството си към детайла, с безупречния си както класически, така и свободен стих. Николай Милчев може да види поезия във всяка ситуация и да я изрази в стихове. Щедрото му въображение е в състояние да открие невидимото в наглед невъзможни ситуации. Със стиховете си той предизвиква почуда и удивление. Понякога поетичните му творби граничат с виртуозност. Непредсказуемо причудлив е образният му език, който непрекъснато изненадва с оригиналност.
Николай Милчев е преди всичко поет лирик. В неговата поезия наблюдаваме един непрестанно вибриращ лиризъм. Думите в тази поезия са цветни, имат мирис, звук, с богата нюансировка, нежност, мекота, чувствителни са към болката, излъчват тъга и вълшебство. Той наистина е в състояние да пише „със завързани очи”, защото го смайва непристъпното тайнство на реалността. Николай Милчев пише като че ли е с глава в облаците, стиховете му излъчват невинност или пък бягство във фантазното, илюзорното, финото. Наблюдаваме едно естетическо реене сред света. Това преобръщане на погледа, необичайността на гледната точка, преобръщането на нещата, са сред най-характерните особености на неговото поетично творчество.
Николай Милчев владее и използва смисловите светлосенки на думите, усеща техните нюанси и открива нови такива. На места в неговата лирика се докосваме до тънка брилянтна словесна живопис с много дълбочини и нюанси. Поетът притежава способността да дочува рими, цветове, загадки, трепет, музика. Николай Милчев често е двойник на самия себе си. Текстът блуждае, не си стои на мястото, самият поет е с глава в облаците. Неговата лирика доказва, че светът, Вселената могат да се опишат по много начини, но нито един не е изчерпателен до край. Тоест, изкуството е безкрайно, дава неограничени възможности даже да се изрази и неизразимото. Стига да си майстор и да владееш словото, нюанса.
Тази лирика сякаш докосва недокосваемото, светлината, шестото чувство, ефирностите и в същото време е рацио, излъчено послание, емоция, синтез.
Тази поезия разчита повече на диханието, вместо на дишането. Диханието се предизвиква от пътуването в лабиринтите на човешката душа, в него реалният свят преминава в изкуство. Можем да говорим за звуков пейзаж. Наградената книга се отличава с обща тоналност и унисон. Николай Милчев споделя, че роля в окончателния подбор е изиграл и негов познат композитор, който е открил музикален дисонанс в три стихотворения, които поради тази причина са отпаднали от книгата. Това е максимално изчистена стихосбирка, включваща само 26 стихотворения и в нея става дума за жената, любовта едновременно като болка и наслада, за интимната любов в универсалния смисъл. Тук поетът си служи само с езика на лириката. Тихите, светли, хармонични съчетания в лириката на Николай Милчев, пронизани от светлината, раждат чувството и усещането у читателя за пулсиращата багра, за пространство, пълно с разнообразие, безкрайно богато на съзвучия и настроения. Този поет деликатно населява стиховете си с интуитивни чувства и емоции за красивото и хармоничното чрез досег с природата. Творбите му стимулират въображението и визуалната ни фантазия, активират художественото ни любопитство, показват идеала и отключват вратите на поетичното мислене и поетичния вкус.
Неговата поезия представлява съвършено жив свят, един живописен свят без уловки и увъртания, в който по впечатляващ начин и сила поетът преобразява всичко, до което се докосне, защото е способен да го превърне в поезия. Неуловимите движения на мисълта, асоциациите и настроенията, топлото излъчване и сиянието на духовната чистота са характерни за тази лирика. Неговата лирика разкрива интензивния му вътрешен живот и вътрешно великолепие. Трептейки между прагматиката на живота и фикцията, той прави единично достоверното да премине в обобщено символно. Поезията му преминава през нежната, звънтяща от чистота образност на стиха. Той успява да изведе подражанието на природата до одухотворената плът на словото и по този начин, чрез тази неистова и така настойчива борба да търси Истината.
Словото му е пълно с удивителна пластична красота, в която откриваме и природата на светлината. Впечатляваща е свободата на неговото въображение. Неговата лирика е една поетична песен на цвета и формата, една художествена реализация на желанието. Поетичните му творби са убедително художествено защитени, изведени са до истинска литература. Николай Милчев е ярък поет, отдавна доказал свое око да вижда нещата и да ги изразява със слово като истински художник – артистично да въплъти в строфите си мисли, образи, чувства, идеи, вълнения. С поезията си той открива една нова страна на „неизразимото”. След прочита на „Ти и котките следобед” ни се иска стихотворенията да продължават. Несъмнено Николай Милчев е сред най-стойностните съвременни български поети с всички шансове за трайно присъствие в националната ни лирика.
Сред участниците в конкурса силно впечатляваха и книгите на Анна Лазарова „Вкъщи всички вечерят отделно”, Нели Пигулева „Точка. Нов ред”, Йордан Пеев „Детонатор за глухарчета”, Илеана Стоянова „Лятото на астрите”, Васил Стоилов „Излизане от пейзажа”, Антоанета Богоева „Така видях земята”.
Сред най-добрите са и стихосбирките на поетите от нашия край Цветанка Убинова с „Парченца залез”, Анна Лазарова, Димитър Гачев с „Дете край Вавилон” и Пламен Парнарев с „Тя… и други имена”. Това го твърдим не от криворазбран местен патриотизъм, а като обективна професионална оценка.
В заключение трябва да кажем, че Националната литературна награда „ТЕОДОР ТРАЯНОВ” вече е сред утвърдените и авторитетни литературни награди в България.
ИЗТОЧНИК:
Николай Милчев взе „Теодор Траянов“, Цветанка Убинова със съпътстваща награда
Be First to Comment