Skip to content

ОТДАВАМ ВИ ЧЕСТ, ГОСПОДИН ГЕНЕРАЛ, НО АКО МОЖЕ, ПО-ПОЛЕКА!

Тази вечер генерал Мутафчийски ми смрази кръвта. Вледени ме. Чух думи, тежки и изгарящи като въглени.
Разбирам генерала – уплашен е, загрижен е, уморен е. И иска, много иска да се справи с положението. Иска да победи в тази наша и негова война. Ще предложел още по-строги мерки. Утре сигурно ще предложи още по-строги и още по-строги и така, докогато трябва.
Но уважаемият лекар генерал трябва да е по-милостив към хората и ако може – да ги разбира повече. Някак не върви да е гневен и бесен на фризьорските салони и баничарниците на хората, защото обикновените хора това имат. Не бива така да слага на везните на живота и смъртта или възрастните хора, или баничките. Поне на мен не ми изглежда много честно.
Знам, че генералът говори така на тези, които нехаят, които нарушават елементарни правила и поставят в риск живота на другите, но все пак всичко трябва да е с мяра и с разбиране.
Шапка щях да му сваля на генерала, ако беше предложил освен да се затварят баничарници и фризьорски салони, да се затварят и лаборатории за химически и бактериологични оръжия, да се съкратят разходите за космически и всякакви войни. Да се затвори устата на тази огромна ламя, наречена военна промишленост, и парите да се насочат към болниците и здравеопазването.
Щеше да му прилича на генерала да призове богатите да помислят как да направят така, че ние да не избираме кого да лекуваме, кой да живее и кой да умре.
Шапка щях да му сваля, ако беше казал нещо срещу опияняващия лукс, охолство и самозабравяне на немалка част от управляващия елит. Но той не каза нищо такова.
Накрая искам да бъда ясен – положението е критично, положението е на ръба, но моля да не се хвърля вината от болната глава на слабата и безпомощната.
Отдавам Ви чест, господин генерал, но ако може – по-полека…

Published inПРОЗА

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *