ОЧИ

Какво да правя сега с очите си и какво да им покажа,
освен вътрешната страна на клепачите и мъглицата от влага;

oсвен сърцето си, което като малка планета
обикаля в гърдите ми и трепка, и понякога свети;

oсвен страха в стомаха си, свит на бодлива топка –
какво да покажа сега на очите си, освен гърба на Господ?

И как да ги накарам да видят, че тревата пука от сила,
а през нея само едно бръмбарче и едно паяче ще минат?

И как да ги накарам да видят, че пролетта е гола
и трепери на отсрещния прозорец като окъпана пролет?

Къде да заведа сега очите си и над какво да ги надвеся,
освен да търкулна пред тях по килима няколко лачени кестена?

Къде да заведа сега очите си, освен в душата на книга,
и да чета, и да не помня нищо, и като врабче да мигам?

Къде да заведа сега очите си, освен при счупена дума
или при изгубен следобед, който цял следобед сънува.

И какво от което обичам да им поднеса за вечеря,
освен река и пейзаж и една снежинка от вчера?

Или пък е най-добре за мене да ги заведа до леглото,
а снегът да завали навсякъде – пролетно и дълбоко?