Искам да правиш такива неща –
да си разтваряш лекичко пръстите на краката
и никога да не ходиш пеша
освен до косите ми
и по-нататък.
Искам глезените ти да са стебло –
на високи снежинки
и на кокиче.
И да си винаги с облекло,
което не е съществувало никъде.
Искам коляното ти да не издава звук,
когато забрави, че е коляно.
Искам корема ти да е от памук
и още повече
да е от пяна.
Искам бедрото ти да е мараня
и да е лятно,
с прашец от праскова.
И да е винаги в светлина.
А там, където свършва –
да е прекрасно.
Искам гърдите ти да си имат небе.
И ако може,
да пораснат повече.
Аз ще им подаря
две зърна от кафе
и спомени от синева
по кожата.
Искам шията ти
да си има пейзаж
и очите ти
да си имат облаци.
Искам под тениската ти
да свети плаж
и аз да изчезвам все повече.
И да те гледам, и да съм там,
където си ти –
от главата до пръстите.
И да съм гладен, и да изям
парченце от прасковата,
която откъснах.
Be First to Comment