Skip to content

ПОСОКИ

Когато се разхождам с теб
и ти държа ръката,
държа рецептата си за далечина.
Благодаря ти, че като вървиш,
ти ми държиш очите
да не паднат
и да не видят
колко е голяма есента ми.

Когато се разхождам с теб,
ръката ти е моята околосветска вечер.
И ти целувам
палеца и показалеца,
средата на ръката ти целувам,
безименния пръст и кутрето.
Целувам ти просветването
между пръстите,
пространството
на плахите отблясъци,
целувам ти усилията
да ме заведеш навсякъде,
целувам ти умората,
която искам да ми подариш.

Защото след рецептата за хоризонт
е пейката със есенни крайбрежия,
защото след рецептата
за повече далечина
е столът
с безграничното полюшване
на още малко вечери.
А в тези вечери
аз сигурно ще бъда зад очите ти,
които ми напомнят
малки глобуси,
по точно –
малки,
кестеняви глобуси.

Published inПОЕЗИЯ

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *