Skip to content

ПРЕЗ ЛЯТОТО

През лятото спя на отворена врата
откъм балкона.
И в стаята е пълно с тъмен климат
на някакви изгубени сюжети,
на някакви отломъци от книги
и намерения
да си ги спомня утре.

През лятото си лягам и се плаша,
че под клепачите ми има изречения.
Ах, тези летни изречения
без дрехи,
които няма как да прочета.

През лятото спя на отворена врата.
Каква метафора –
че винаги съм някъде.
И точно в пет,
преди дрезгавината
си мисля колко е лилаво всичко
и колко е лимонено.
И рано.
Откъм балкона винаги е рано.

Published inПОЕЗИЯ

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *