Skip to content

РЕКАТА НА СРАВНЕНИЯТА

Като коприна, но по-тежка от коприна
и като вятър,
който те облича с неподвижност,
и като извор,
който е пораснал и говори,
и като всичките дъждовни капки,
тръгнали да се разхождат,
е реката.
И ти се къпеш в нея.

Косите ти приличат на експлозия,
издигат се красивите им атоми
и тръгват към повърхността,
и се взривяват.
И цветните им молекули
ме посипват.

И ти се къпеш, за да ме измъчваш
и да не мога да ти кажа,
че си видра,
че тялото ти е полирано
от бързеи,
че бързеите спират
и те гледат,
че рибите са твои братовчедки
и че върбата с извънземната си сянка
е родословното дърво,
което търсиш.

Задъхвам се от толкова реалности.
От толкова илюзии, сравнения,
от толкова неописуеми рисунки,
които думите ми
плахо очертават.

А ти се къпеш,
за да бъдеш чиста –
по-чиста от листа, на който пиша.
И моля те – внимавай,
че косите ти
ще го намокрят,
докато четеш за себе си.

Published inПОЕЗИЯ

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *