Skip to content

РЕКА

Нейното детство е капка.
В детска градина за капки–
високо,
навръх планината,
все още
е капка
реката.

Нейната младост е ручей.
Тя във училище учи
с ручеи нежни
и мокри.
Тясна е мократа рокля…

И хря-я-с!– се раздира сатенът…
Хубава,
опиянена,
реката с гърдите си кърми
небето
и звездите над хълма.

А после полека куцука,
в тръстиките спира.
И чука
с тояжката своя,
додето
морето
ѝ изпие
сърцето.

Published inПОЕЗИЯ

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *