Преди закуска имам четири причини,
за да пиша:
Не се налага да си спомням светлината.
Не се преструвам, че отивам някъде.
Не си измислям оправдания,
че още съм небръснат.
И огледалото не отразява
есенната моя анатомия.
По обед също имам няколко причини,
за да пиша:
Не се налага да изчезвам в бавния следобед.
Не се преструвам, че си идвам.
Не си измислям оправдания,
че предпочитам сенки.
И огледалото е толкова слънчасало,
че в шапката му трепка мараня.
Преди вечеря правя същото –
седя и пиша.
Така не се налага да си паля лампата с илюзии.
Не се преструвам,
че животът почва в шест без десет.
Не си измислям оправдания,
че точно в шест
не тръгвам да те чакам.
Защото знам, че огледалото си има име.
Остава само бавно да ми каже
как се казва.
И аз да му чета това,
което ще напиша утре.
Be First to Comment