Skip to content

САМО ЗАТОВА

Преди закуска имам четири причини,
за да пиша:
Не се налага да си спомням светлината.
Не се преструвам, че отивам някъде.
Не си измислям оправдания,
че още съм небръснат.
И огледалото не отразява
есенната моя анатомия.

По обед също имам няколко причини,
за да пиша:
Не се налага да изчезвам в бавния следобед.
Не се преструвам, че си идвам.
Не си измислям оправдания,
че предпочитам сенки.
И огледалото е толкова слънчасало,
че в шапката му трепка мараня.

Преди вечеря правя същото –
седя и пиша.
Така не се налага да си паля лампата с илюзии.
Не се преструвам,
че животът почва в шест без десет.
Не си измислям оправдания,
че точно в шест
не тръгвам да те чакам.
Защото знам, че огледалото си има име.

Остава само бавно да ми каже
как се казва.
И аз да му чета това,
което ще напиша утре.

Published inПОЕЗИЯ

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *