След няколко дена ще започне гората.
Но сега е мъгла… И животът не стига оттатък.
Само малко търпение. Само мъничко още.
И бълхите на слънцето ще започнеш да пощиш.
Ще си пълен с измислици, по които се стичат,
отразени от локви, гласовете на птици.
Ще опишеш растение, без да казваш и дума.
И ще милваш очите с разцъфтели сапуни.
Само малко търпение – един мъничък резен,
и небето при тебе като коте ще слезе.
Но сега е мъглата… А пък тя е ревнива
и не сваля пуловера от наситеносиво.
И не иска да сдава на властта си писмата…
И тогава внезапно ще пристигне гората.
И тогава внезапно, ако искаш, повярвай,
тя ще почне на друг в цветове да приказва.
Be First to Comment