На Соломоновите острови местните хора от векове ловят риба с хвърчило. Завързват хвърчилото за паяжина, изплетена от стотици бели паяци, и то тръгва по въздуха. Нишките му докосват вълните и рибите – от страст или от любопитство, заплитат в тях дългите си устни. После политат.
Ако това беше стихотворение, сигурно щях да го кръстя „Лодки и облаци“ или „Гладни деца“. Или щях да си призная, че такова стихотворение не може да се напише и че е само за гледане.
Be First to Comment