Skip to content

СУТРИН

Усмивката ти има вкус
на някакво далечно мляко –
от изчезване.
Ти не закусваш с мен,
защото се събуждаш
прекалено разточително
и прекалено някъде.
И не закусваш с мен,
и млякото напомня сняг,
който вали, за да е светло.
За да е светло
с много малка вероятност.

Понякога си мисля, че така
животът ни напомня порцелан –
две чаши порцелан.
Едната пише с парата на млякото,
а другата си мисли за това.
И равновесието се крепи
на липсата на кофеин,
на крехката непоносимост,
че те няма.

Published inПОЕЗИЯ

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *