Усмивката ти има вкус
на някакво далечно мляко –
от изчезване.
Ти не закусваш с мен,
защото се събуждаш
прекалено разточително
и прекалено някъде.
И не закусваш с мен,
и млякото напомня сняг,
който вали, за да е светло.
За да е светло
с много малка вероятност.
Понякога си мисля, че така
животът ни напомня порцелан –
две чаши порцелан.
Едната пише с парата на млякото,
а другата си мисли за това.
И равновесието се крепи
на липсата на кофеин,
на крехката непоносимост,
че те няма.
Be First to Comment