Skip to content

ТЪЖНА ИСТОРИЯ И СТРАШНА РАБОТА

Каквото и да се случи днес, който и да е победителят в евроизборите ( а победителят, както винаги, е ясен), става ясно, че:
– В България не се провеждат честни, а нечестни избори. Нещо повече – изборите стават все по-нечестни, смайващо нечестни. Размерът на купувания, контролиран и корпоративен вот достига критична точка. Въпросът е не кой какво влияние има сред хората, а кой колко пари има, какви банки, медии, олигарси, ромски барони и местни феодали контролира.
От много години – от десетилетия, България е в плен на все по-костюмиращи се босове и мутри на всички нива.
– Все по-смразяващ факт е, че изборите се решават и от оформящата се като самостоятелен играч българска бюрокрация, администрация и чиновничество.
България е държава на родовете и клановете и в този смисъл чиновниците имат неограничен ресурс. Те ангажират братовчеди и роднини до девето коляно в печеленето на изборите. Тормозят хората ежедневно и по всички поводи, като ги лишават от административни услуги, ако не гласуват правилно. За малките селища и общини това може да се обобщи така: Ако не си с победителите и с администрацията на победителите, няма живот за тебе.
– Особено драматично е положението с етническия вот и тук е най-голямата опасност. За техните шефове въпросът е ясен – пътят към Европа минава през Босфора, колкото и да говорят за атлантически и европейски ценности.
Цената на ромските гласове става все по-ниска и по-лесна. Рано или късно тази бомба ще избухне и турци и роми ще поискат това, което сега ни се струва немислимо – първо ще поискат признаване на етническо малцинство, а после и автономия.
Сегашната система не им предлага нищо друго, освен радикализация. И следващите техни политически вождове ще играят твърдо с етническата карта и с целостта на България.
– Тежко ми е да го кажа, защото съм отраснал в семейство на полковник от МВР, но МВР се нуждае от нова деполитизация. МВР, както и прокуратурата, също са основен предизборен играч с разширяващи се и опасни функции.
– И накрая – най-важното: Лумпенизацията на голяма част от населението, обедняването, платените и контролирани медии доведоха до нисък праг на критичност и лишиха голяма част от хората от възможността да мислят трезво и практично.
– Съкрушителен факт е, че изборите в България по-скоро решават вътрешнопартийни, а не национални проблеми.
– Има и още една голяма болест – липсват ни политици визионери, които освен байганьовска и реална политика да мислят с десетилетия напред. В България не се мисли на парче, а на джоб. Политическият хоризонт е до следващите избори и до дълбочината на собствения джоб.
– Знам, че ще прозвучи еретично, но без нов (извинявайте за израза) Отечествен фронт на леви, центристи и дясно център няма да мине. Разбира се, не е нужен механичен сбор от стари политически муцуни, а нови, главно млади хора, които да създадат нова политическа организация с нови цели и визия за България. Трябва да престанем да робуваме на клишета. Европа е Европа, България е България. Ние сме в Европа и заслужаваме по-добър живот.
– Не ми се отваря дума за ролята на интелигенцията, която е в огромен дълг пред българите. Честно казано, аз от интелигенцията съм отчаян. Тя се оказа подмазваческа и лесно може да бъде напазарувана.
А изборите в този вид са ненужни и предрешени – тъжна история и страшна работа.
Published inПОЕЗИЯ

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *