Skip to content

УТРО

Бледорозовите петна, лилавите и зелените
са петната на утринта.
Бебе е слънцето – от най-големите
бебета с руса глава.

Колко е хубаво, че стават алени
облачните му пелени
и че звездите си събуват сандалите
като уморени звезди.

Колко е хубаво, че бебето се изправя
и маха с топла ръка,
и че в извития рог на кравата
е заспала луна.

Колко е хубаво, че петелът е цветен
и има различни пера,
и че марулите са букети,
а камъчетата – цветя.

Колко е хубаво, че свраката съобщава,
а шипката слуша и се черви,
и че по къщата в меката влага
бръшлянът блести.

Колко е хубаво, че баба излиза
с мекици, които димят,
а слънцето гледа и се облизва,
и с баба мекици ядат.

Published inПОЕЗИЯ

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *