Skip to content

***

Не искам да си боядисваш косата –
остави я на сезоните и на последния ѝ сезон.
Остави я да живее като глухарче на главата ти,
като голяма снежинка и като бял балон.

Аз ще ти подаря гребен, от пръстите ми направен –
от страховете ми и от снега, който вече личи.
Остави си косата – да е бяла, когато си лягаш,
и още по-хубава, когато отваряш очи.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *