Skip to content

***

Всички са го правили, ще го направиш и ти –
вървиш си, а трябва да спреш.
И както си уморен, ще ти се доспи,
ще си легнеш и ще умреш.

И тогава ще се събудиш като врабче.
И ще пърхаш, и ще разказваш на всички,
че на твое име е кръстено момче –
с чип нос и на носа с лунички….

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *