Skip to content

ЛЮБОВ

Гледам гълъбите как се въртят като малки планети
и как се покланят на любовта, която по перата им свети,

как разперват своите ръце, сякаш са деца на двора,
как летят, летят презглава, и се стапят в простора.

Какво правят в простора, не знам – може би си събличат дрехите
или всеки гълъб е сам на върха на небето.

Или пак се въртят като пумпали и Господ им ръкопляска,
и с красива бяла ръка косите им сресва.

Или лягат и мътят звезди и затова звездите са топли,
а после пиленцата блестят, сякаш са пухени острови.

Какво правят гълъбите, не знам. Знам само, че се обичат
и затова нощното небе на жълтите им човки прилича,

и затова сутрешното небе е гълъбово и фино –
колкото едно перце и колкото една картина.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *