Skip to content

БЕЛЕНИ ЯБЪЛКИ

Аз ще сложа на твоята маса много ябълки,
защото обичаш.
Ще ги беля една по една,
защото ти не бива да ядеш небелени ябълки.
Ще те гледам как отхапваш
и ще бъда щастлив –
щастлив
като ножче, което е белило ябълки,
като зъби, които отхапват от ябълки,
като сок, който капе по гушата,
като пръсти, които избърсват сока от гушата .

Цял следобед ще мълча
и ще беля кората на ябълки.
И красивите дълги спирали ще напомнят,
че следобедът свършва.
Тези тъжни спирали от обелени ябълки –
тях какво да ги правя?

Нищо друго не ми идва на ум,
освен да обичам.
Да обичам устата и устните,
и ръцете, и пръстите лепкави,
и косата, и шията захарна
на жената,
която ме гледа
и си мисли,
че приличам на ябълка.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

One Comment

  1. Роса Соколова Роса Соколова

    Колко красиво и колко изящно, … и още много колко … Обелките от ябълките остави за онези, подобни теб, които имат очи и сърце, за да направят от тях инсталация на обичането – на това обичане, което ни държи в живина . Искам, как искам в скута ми да падат обелки от ябълки – дълги спирали на очакване и на случване .

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *