Skip to content

19 ФЕВРУАРИ

         На днешния ден преди 148 години е обесен Васил Левски.
         Още от дете всяка вечер в Ловеч на 19 февруари с факла в ръка тръгвах по стъпалата към огромния паметник на Апостола. Около мене хора, много хора и факли.
         От тъмнината и факлите паметникът не се вижда. Виждат се лицата на хората, които ту светват, ту изчезват.
         От речите и словата не съм запомнил нищо – нито дума.
         Помня, че накрая ръката ми отмаляваше и факлата угасваше.
         Знаех само, че на този ден е станало нещо, към което трябва да се изкачваме по стъпала и да стигаме до там задъхани.
         После разбрах, че 19 февруари е Разпети петък за българите и трябва да сме тъжни, много тъжни.
         Разбрах, че молитвата ни за Апостола е една – „О, майко моя, родино мила…“, и че „Обесването на Васил Левски“ е нашето „Отче наш“.
         Разбрах и че докато търсим гроба на Левски, губим гробовете на майките и бащите си, защото Родината ни тъне в тръни и бурени, в безпросветност, безсрамие и лицемерие.
         Понякога си мисля, че ако все пак гробът на Апостола бъде открит, до него сигурно ще има кладенец със студена вода – да пийнем и да си плиснем очите.

Публикувано вПУБЛИЦИСТИКА

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *