Skip to content

Месец: септември 2016

ПАМУЧНА ТЕНИСКА

Отслабнала си много тази нощ.
Смалила си се в тениската ми,
с която спиш –
защото нейните ръкави от памук
са се протегнали
и стигат до прозореца.

Отслабнала си повече от всеки път.
Смалила си се в тениската
с мои отражения.
И докато се залисвам
с парата на чая,
върху прозореца се свива котка с дрехи.

Николай Милчев

ТВОЕТО РАБОТНО ВРЕМЕ

Ти идваш точно всеки ден на работа,
за да изчезваш и да ходим някъде –
в кафеени плантации,
в пространства,
където кофеинът ни закриля.

В сладкарниците с ментови прозорци
е пълно само с наши отражения.
Обичам как говориш на врабчетата
не просто час,
а час и половина.

Обичам как пристигаме на ъгъла,
който живее в други траектории.
С теб сянката ми
има биография –
по-дълга от протегнатите улици.

Ти никога не си намираш работа,
различна от това, да бъдем двама.
И затова работното ти време
е от очите ми
чак до устата.

Ти никога не си поиска отпуска,
защото си безсилна да ме пуснеш.
Обичам да ме водиш
в други сънища,
а нашите ги гледам само с тебе.

Обичам да си всеки ден на работа
и нощем да живеем от безсъние.
Прекрасно е, че имаме будилник,
който не помни
колко е часът.

ЮЖЕН ГРАД

Нуждаем се от този южен град,
сред който ние сме пристигнала изневиделица.
И се нуждаем от река,
за да не се налага повече да ходим по земята.
Нуждаем се от нарове,
опрели облите си същества в прозорците.
И се нуждаем от прозорец,
който гледа
как с тебе идваме при есента.
Нуждаем се от няколко смокинови черти,
за да си нарисуваме
изящни извинителни причини.
Една от тях са дрехите, които всеки път
ни казват колко им е трудно да се гледат.

Обичаме се,
колкото да се залутаме съвсем
и да не можем да отидем пó на юг от себе си.
Ще захладнее,
щом оранжевата котка
затрупва сянката си с паднали листа.
За този южен град е лесно да е жив,
но ние ще сме само прелетни,
ако не забележим,
че имаме единствено
два есенни следобеда.

И трябва да решим –
след кой от тях ще завалят снежинки.