Skip to content

Месец: декември 2016

НАЙ-ХУБАВА СИ

Най-хубава си първата минута след…
След някакво отиване до космоса
и до косите ни,
след някакво единствено магнезиево чудо,
след някакво приплъзване на планината
по гръбнака.
И след, разбира се, това усещане
за ментов хлад
високо под лъжичката.
И след това усещане
за ментов хлад
навсякъде.

Най-хубава си и след първата минута след…
И тъй като съм слаб по геометрия,
не преценявам ъгъла,
под който си изчезнала,
и те целувам право по умората.
Което значи –
по съня след малко.

Най-хубава си колкото си фосфорна.
Сега ще те оставя бледоматова –
да спиш след всичките си гласни звукове.
След всичките си всевъзможни звукове.
А аз ще си припомням словореда им.

Най-хубава си колкото те има.
Най-хубава си даже много повече.

 

УЧАСТ

Цял живот мама ме носи в корема си –
като убождане и слана под лъжичката.
Страх ме е, Господи, че от време на време
се раждам за малко. И това е всичко.

СТЕНА

Стената между нас
е стенопис
от тишина и въздух.
Непоносимо е,
че точно ти
я оцвети
с отсъствие.

Стената между нас
е може би стихотворение,
което някой друг
е писал с пръстите ми,
докато ме няма.

ЕСЕНЕН ПУЛОВЕР

Върху пуловера ми трепка нафталин…
А нафталинът винаги ми е напомнял за снежинки.
Изтупвам си пуловера.
И този неочакван сняг
мирише на дълбоко скрито в гардероба
време.

Страхувам се, че в гардероба има сенки и неща,
които съм забравил и напуснал, и отронил.
Обличам си пуловера.
И тръгвам да поискам няколко листа
от скритата в гората
толкова дълбока есен.

МЕТАФОРА

Когато най-накрая се самоубия с думи,
ще стигна до поляната с хартиени пейзажи.
И няма никога да си простя,
че в ръкописите
не слагах само есенни листа.

ЕСЕН НА БРЕГА

В такава дълга есен рибите отлитат.
Най-малката от тях върви пеша.
Тя сигурно е паднала снежинка…
И сега се скита
и спуска няколко кристални люспички
върху брега.

В такава дълга есен рибите се стапят.
Само едно рибарче идва
и седи на този бряг.
И с погледа си хваща
сребърните сенки на върбите.
Върху езичето си хваща мокър сняг.

НА УЛИЦАТА С МАГАЗИНА ЗА САПУНИ

На тротоарчето пред магазина за сапуни
ухае винаги на теб.
Ухае на невидимо притегляне.
И продавачките разбират колко е естествено
да не купувам нищо друго
освен облаци.
И там, на улицата, да изкъпя силуета ти
с една огромна капка нетърпение.

Сапуните, любима, са децата на страстта.
И аз ти подарявам детската градина,
която шумоли
от другата страна на улицата.
Нека отидем там,
където има толкова сапунени мехурчета,
че няма нищо повече.

Обичам как ухаеш на усещане –
на борови иглички и на мента,
на карамфил,
канела
и зелена ябълка…

И ако продължа да изброявам ароматите,
ще стигна до косата ти.
И никога не ще помисля
да ти купя гребен.

МОЖЕ БИ

Аз съм студент по сняг… Косата ми е северен семестър.
От цял живот вали така – великолепно и отвесно.

И цял живот мисля това… С недипломирани инстинкти
аз може би съм чернова на предпоследната снежинка.

ЕСЕННО ЛЕГЛО

Навлезеш ли в сезона на окапващите жанрове,
ще трябва да се примириш,
че словото ти е оголено.
Тук всеки лист напомня
на захвърлена пижама
и хаосът е съвършен –
нехаен и свободен.

Кажи ми просто, че това е жанр,
за който нямам време.
Сложи в един безкраен куфар есента
и престани да приближаваш.
Аз няма да римувам пулса си с усещането,
че съм бледен,
а ще лежа като листо в леглото
и ще оцветявам края.