Skip to content

Месец: август 2017

СЕВЕРНО

Как да напиша хубаво стихотворение
за сняг,
като не знам исландски?
Но като зная,
че исландският език
е майчин за снежинките,
аз се надявам те да преведат
това:
Защото любовта е резюме
на мокър сняг,
не мога да ти кажа нищо повече
от половин снежинка.

Страхувам се,
че тази дума –
резюме,
е трудна за превеждане
на север.
На север всичко е
оттатък хоризонта.

НЯКОГА

Когато побелееш някой ден,
аз ще си мисля,
че косите ти са от сапун.
И ще си мия с тях очите,
докато те гледам.

И ще съм чист като събуждане.

КРАЯТ НА ЛЯТОТО

С умерен огън ни пече
на слънцето котлонът.
Притихват електрическите ветрове.
Жълтее склонът.

Септември свети и върти
листа,
съдби
и киловати.
След малко ще се умори.
Ще легне
и ще угаси тревата.

МЕТРО ДО ЛЕТИЩЕТО

Пътувам всеки ден с метрото към летището –
не да отида някъде, а да ме няма.
И ме ядосват спирките, защото
за половин минута пак съм тук.

Отивам всеки ден с метрото до летището,
витая си, изчезвам и се стапям.
А колко са отчаяни вратите
с това прозяване и щракане на челюсти.

Измислям си красиви оправдания,
че може би в метрото плуват облаци.
И че в една от раниците нося
не парашут, а томче стихове.

Измислям си такива разписания,
които да са абсолютно луди.
И да ме чакат, като закъснявам,
защото аз живея много бавно.

Пътувам всеки ден с метрото до летището
и слизам на летището, и се мотая…
А пък метафората за подземията и небето
е толкова естествена, че я забравям.

СЕЗОНИ

В четвъртък
винаги започва
есента на седмицата.
И ми изглежда есенно това
натрупване
на понеделник,
вторник,
сряда…

След есента е петък.
Петък е сезон,
през който се мълчи
и се притихва.
А после има две снежинки –
така нехайни и ефирни,
че ми се плаче
от умора.

И няма как
да си почина в събота,
защото след неделя
се стопявам
като една
и като две
снежинки.

В такава седмица
си струва да попитам
къде са пролетта
и лятото,
за Бога!

ПРЕЗ ЛЯТОТО

През лятото спя на отворена врата
откъм балкона.
И в стаята е пълно с тъмен климат
на някакви изгубени сюжети,
на някакви отломъци от книги
и намерения
да си ги спомня утре.

През лятото си лягам и се плаша,
че под клепачите ми има изречения.
Ах, тези летни изречения
без дрехи,
които няма как да прочета.

През лятото спя на отворена врата.
Каква метафора –
че винаги съм някъде.
И точно в пет,
преди дрезгавината
си мисля колко е лилаво всичко
и колко е лимонено.
И рано.
Откъм балкона винаги е рано.

ДВЕ СТИХОТВОРЕНИЯ В ДЪЖДА

***

– Къде отиваш в този дъжд –
попитах рибата. – Къде отиваш?
– Отивам на брега,
да си поплувам.
И да погледам
как расте реката.
И да погледам
как расте тревата.
И да погледам
още нещо
как…

***

Несъвместими като риба и чадър,
вървяха те
в дъждовния следобед.
Тя скочи в една капка
и изчезна…
Той беше тъжен,
че ръкавът му е мокър…

 

НАРИЧАЙ МЕ

Наричаш ме ветроходец.
А пък аз не съм виждал море.
От години седя под дърветата
и слушам реката.
И си мисля,
че когато се наслушам добре,
ще видя как едно от листата
ходи по вятъра.

И ще видя как едно от листата
върви по вода.
И отива да пипне
хоризонта и плажа.
Наричай ме както искаш…
И ми разкажи за това.
Аз едно камъче
ще ти разкажа