Skip to content

Месец: септември 2017

ПЪРВОКЛАСНИЦИ

Няма нищо повече от врабчетата. И по-красиво от врабчетата – спретнати и разрошени, подскачащи и бърборещи и малки, много малки.
Врабчетата са първокласниците на птиците.

ПОРТРЕТ НА ЖЕНА

Искам да правиш такива неща –
да си разтваряш лекичко пръстите на краката
и никога да не ходиш пеша
освен до косите ми
и по-нататък.

Искам глезените ти да са стебло –
на една снежинка,
на две снежинки
и на кокиче.
И да си винаги с облекло,
което не е съществувало никъде.

Искам коляното ти да не издава звук,
когато забрави, че е коляно.
Обичам корема ти да е от памук
и още повече обичам
да е от пяна.

Обичам бедрото ти да е мараня
и да е лятно,
с прашец от праскова.
И да е винаги в светлина.
А там, където свършва –
да е прекрасно.

Обичам гърдите ти да си имат юбилей.
И ако може,
да пораснат повече.
Аз ще им подаря
две зърна от кафе
и спомени от синева
по кожата.

Обичам шията ти
да си има небе
и очите ти
да си имат облаци.
Искам да правиш муцунка с лице,
което значи –
не ме гледай повече!

А пък аз ще те гледам и ще съм там,
където си ти –
от главата до пръстите.
Обичам да съм гладен и да изям
парченце от прасковата,
която откъснах.

ГРАФИКА

Не зная кой си е изрязал
кръгчета от вечер
и ги е сложил под клепачите ти.
Но е разбирал
от притихнали дълбочини
и от очи,
които ти приличат,
е разбирал.

Не зная кой е хванал
няколко отблясъка
и ги е пуснал върху устните ти.
Но е разбирал
от красиво електричество
и от усмивки
е разбирал.

Не зная,
но ми е хубаво
да бъде вечер
и после да се съмва –
докато те гледам.

Жив е той…

Мисля си за „Хаджи Димитър“ на Ботев.
В началото юнакът, „потънал в кърви, лежи и пъшка“.
В края – още „ кръвта му тече“.
Не, не е ранен юнакът. Ранен е българският извор. И от него вместо жива вода тече кръв. И не спира.

Балада. Или съдба.

СПАСИТЕЛЯТ В ЛИСТАТА

Личи им, че са влюбени. И си приличат. Но през есента в Борисовата градина всички си приличат.
Набрали са букет листа. Червени, жълтеникави, бледозелени, кафяви – всякакви. Някои са с форма на облачета, други сякаш са къдрава коса или разперени пръсти. Има и такива като устни – като устни с червило.
Букета с есенни листа носи той. Обикновено момичетата правят това, но сега не е така. Мотаят се, гледат въздуха, приказват. И като минават по последната странична алея, излизат на спирката на Орлов мост.
Ровят в кашоните с книги. Намират „Спасителят в ръжта“. Изданието е запазено и гланцираните му корици правят слънчеви зайчета. Радват се много на книгата. Момичето отваря някъде на последните страници и чете няколко изречения. Готвят се да си купят „Спасителят в ръжта“.
Тогава идва автобусът и те се затичват. Момичето се обръща към кашона с книгите, но докато бягат, той ѝ подава едно листо, после сякаш още едно… После едва се качват на автобуса…
Или момичето май остана на спирката.