Skip to content

Месец: октомври 2017

СВЕТЛИНА

Мъничка ваза с една пшеничка.
Вечерна стая… Това е всичко.

И без светулки, и без поети
въздухът ляга, покълва и свети.

ДВАМА ЦИГАНИ НА ЕЗЕРОТО В ДРУЖБА

На езерото в Дружба има двама цигани,
които чистят дъното на езерото.
Така ми казаха
тези лениви същества от лодката.

На езерото в Дружба има лодка колкото небе.
И няма дъно, а повърхност,
измислена да отразява облаци.

Работим тук откакто сме научили
на патиците и на рибите езика –
ми казаха тези
почти неможещи да разговарят принцове.
Понякога на принцовете им се губят думите –
особено когато духне вятър.

Когато духне вятър,
лодката излиза на брега
и циганите отегчено вземат
захвърлени кутии от цигари –
събират ги, за да изчистят дъното.
Така си мислят тези ангели на чистотата.

А после гледат езерото как дими
и пуши своите космични пури от папур.
И свива облаците в края на очите си –
да могат рибите да видят всичко.

Обичам тези цигани,
които чистят дъното на езерото,
без да разбират нищо
от дълбочини и от метафори.
Благодаря им, че като разместват словореда,
те слагат в ред
усещането ми за езеро,
върху което кацат патици,
а рибите им пращат няколко мехурчета
и си играят.

 НОЩНО СТИХОТВОРЕНИЕ

 

Прегръщай ме нестихващо и необятно, бяло,
прегръщай многоточията ми и цялото ми тяло.

Прегръщай ме така, както само гората
прегръща звуците на птиците и на тревата.

И не забравяй, моля те – аз нощно време ставам
и гледам как прегръщаш това, което правя.

И как в дрезгавината, още преди да пиша,
ти казваш, че е хубаво, и спиш. И сякаш дишаш.

НАЧАЛО НА КАРТИНА

Понякога рисувам отражения,
пейзажи и треви със самочувствие,
реки, които имат право да подскачат
от дъното
чак до пътеката с козите.

Понякога рисувам осезаемо
и видимо:
рисувам шипки с устни
и диви круши с цвят на слънце,
и си измислям зайци на пътеката,
която води в други измерения.
Тук измеренията имат оправдание.

А после винаги изтривам всичко.
Започвам вдясно на пейзажа,
изтривам отраженията с облак,
тревата – с есен и слана,
реката – с неизбежна суша,
козите – с вятър.
На шипката червилото – с раздяла,
на крушата цвета изтривам с вечер,
на зайците пътеката – с безкрай.

А измеренията – те са вляво.
И правят от сърцето Бог.
Тогава Бог създава не от кал човека,
а от очи.
А може би от хоризонт и от очи?

От страх да не изчезне хоризонтът
аз гледам как картината прохожда,
как става цветна
или тъмна
и как в началото е бяла…

Като начало на картина.

ГРОЗДОБЕР

Ти искаш лодката, с която ще отплуваме,
да бъде хубава
и есенна,
и изключително зелена.
И да отплуваме завинаги в лозята –
в най-дългите лозя
при прилива на гроздобера.

Страхувам се, че не разбираме
от приливи и пътешествия,
от трезвост и от мяра,
и не разбираме,
че нищо не е повече
от нашето изгубване в лозята.

Обичам да ме лъжеш,
че обичаш лодки.
Обичам да ме лъжеш,
че като дете си ме обичала
оттатък хоризонта,
където гроздето
виси във въздуха
и зрее,
докато сънува.

Обичам да ме лъжеш,
че с илюзии
се стига чак до вените на изгрева.
Но ние ще отплуваме към залеза
с най-хубавата есенна илюзия.
Тогава лозето е пълно с просветления –
с оранжеви
и сини,
и златисти,
и кехлибарени,
и тъмни просветления –
да се обичаме, докато трае приливът.

И докато всичко се върти наоколо.

МАЛИНИ

Сега, когато си купуваме малини,
е изключително предателство –
към склона от малинови съзвездия,
към склона със зелени дрехи
и червени копчета
и към невидимата твоя блуза с петънца
от непохватност или премаляване.

Беряхме толкова малини,
колкото да станем алени
и да залезем,
без да види никой.
Беряхме толкова искрящи въгленчета,
че кръвоносните ни съдове се палеха
и светеха по няколко минути,
без да помним нищо.

Беряхме страховете си,
че склонът от малини е безсмъртен
и няма да се умори да ни търкаля –
докато изчезнем.
А колко искахме да сме изчезнали
в подножието на телата си.

Веднъж, през лятото на миналия век,
ти казах, че малините са повече с една,
и ти я сложих на езика.
И оттогава ти не казваш нищо –
само ме обичаш.
И оттогава формите, в които мислим,
имат цвят на лято
и са съставени от мънички зрънца
с вкуса на обаятелна обреченост.

И е предателство,
когато си купуваме малини,
защото нямаме пари,
за да си купим
склон с малинови съзвездия.
Или пък кошничка с илюзии и отражения.