Skip to content

Месец: февруари 2018

Две стихотворения за река

ПО ЗАЛЕЗ

Река… И в нея светлината
поклаща своята спирала.
И кос в косите на върбата
свирука сенки и прохлада.

Спиралата блести от люспи
на риби, скочили по залез
към удивителното чувство,
че на небето са живели.

А отразените им майки –
звездите, слезли при реката,
люлеят ги и им приказват
тъй, както майки на децата.

Какво им казват, не е ясно.
Наоколо е само космос.
А косът е заспал прекрасно
над риби, капки и въпроси.

 

ПРИУМИЦИ

Толкова малко неща искам.
За една река с отблясъци съм на всичко готов.
Искам в реката една риба пианистка
и една несъвместима рима любов.

Искам концертът на рибата да бъде дълбоко.
И преди да изплува този концерт,
бреговете да слушат във всички посоки,
искам звездите в реката да бъдат хайвер.

Искам косите на върбата да светят зелено.
И като разцъфнали ноти от резеда
да разкажат на жабите, че е зелено време.
После искам жабите да изпеят нощта.

А нощта се изпява със събудени устни.
И тогава невъзможната рима любов
тръгва по брега и реката предчувства,
че аз нищо не искам. Освен капка любов.

И защото картината стана съвсем алогична,
разпиляна и бляскава, и смутена съвсем,
аз изчезвам в реката, за да чуя как лично
една риба на дъното свири само за мен.