Skip to content

Месец: юли 2018

СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА КЪСАНЕ

Когато с тебе късаме, е вечер.
Аз ти купувам ябълки от дългия пазар
и те са хубави като деца,
които се търкалят по леглата си.
И ти купувам няколко бонбона
с форма на луна,
която се разтапя под езика.
И ти купувам станцията на метрото,
която винаги прилича
на далечина и кораби.

Когато с тебе късаме, е късно.
Аз си откъсвам пръстите от твоите
и не ги чувствам повече,
и си откъсвам погледа
от разписанието на метрото
с приливи и влакове,
и си откъсвам раницата ти от вечерта,
а в раницата има ябълки, които спят,
и няколко бонбона
с форма на луна.

Когато с тебе късаме, е много късно.
И затова ти казвам
да скъсаш листчето с това стихотворение
и да го хвърлиш в себе си
за през нощта.

РАЗСЪБЛИЧАНЕ

Помислих си за тениската ти
и за това,че винаги, когато я докосвам,
ръцете ми отиват да поплуват
някъде из космоса.
И за това,че в космоса е пълно с толкова планети,
но само две се приближават
към ръцете ми
и светят.

Помислих си за дънките ти
и за красивите им разклонения,
за двата дълги ручея –
с бедра
и бързеи,
и вени.
И за ръцете ми,
които в хладната прозрачност
се връщат като рибите обратно.

Помислих си за гуменките ти
и за това, че са велики,
и за зелената енергия на синята трева,
в която скитат,
и за ръцете ми,
които ти събличат вечерта
от толкова съмнения.
И ти събличат
тениската,
дънките
и мене.

ПОТОП

Когато майка ми престана да си спомня
дали е поливала градината,
едно от цветята се самоуби с дъжд.

ТЯ

Защото тялото ù беше
мостра за раздяла,
аз за косите ù избрах далечина
и шапка бяла.
И за нозете ù избрах трева
върху изящен хребет.
И седнах с гръб – просто така –
за да не гледам.

ГОДИШНИ ВРЕМЕНА

Защото цяла зима падаха снежинки
в красиво и насипно състояние,
аз взех една от тях и я разбърках в чашата
и чаят стана сладък като чай със захар.

Защото цяла пролет имаше прелитане
на всякакви крилати разновидности,
аз взех едно перце направо от тревата
и се зарадвах, че тревата се е върнала.

Защото цяло лято ходех за трептения,
за гъби и за мараня по шипките,
аз взех една торба и целия следобед
я носех като сянка на гърба си.

Защото цяла есен светеха дърветата
с притихващо и бавно електричество,
аз взех едно от жълтите листа
и го оставих вкъщи на прозореца.

ЗА ГЪЛЪБИТЕ

Има различни породи гълъби. Пощенски гълъби, качулати гълъби, паунки, гълъби, с които се правят фокуси. Има и други – които донасят маслинови клонки в човките си.
Има и гълъби преметачи. Те се издигат високо в небето и започват да се премятат. Въртят се опиянени от височината, от светлината и от свободата да са част от въздуха. И накрая се разбиват върху покривите или върху земята.
Един такъв Гълъб пишеше стихове.

МОЯТА РЕКА

Видях реката си –
косите ù са станали по-дълги от живота ми.
И цветовете им
са цветове на уморени снегове.

И затова ù  нося
гребен,
щъркел
и върба.
И няколко подскока
на последно
обло
камъче.