Skip to content

Месец: юли 2018

ПОЕЗИЯ

Под роклята си криеше стихотворения
и хълмове с димящи очертания,
подножия 
и сенки,
и следобеди,
и аромат на животинче,
къпано от бавни пръсти.

Под роклята си криеше илюзии –
високи колкото си искате.
И се отдалечаваше с походка на мираж,
и слизаше оттатък хоризонта.

И затова от роклята ѝ са останали фрагменти
от стихотворения.
От хълмовете са останали две копчета
с опустошителни окръжности.
В подножията са останали следобедите
с тъжно минало.

И ароматът на зверче,
което иска бавните ми пръсти
да описват роклята
и нищо друго.

ДЕНОНОЩНО СТИХОТВОРЕНИЕ

През денонощието има много дни –
един, когато се разсъмва тялото ти сутрин;
един, когато се отдалечаваш от съня си;
един, когато скиташ в банята
и парата въздъхва възхитително;
един, когато плъзгаш устните си по кафето;
един, когато асансьорът те отнася
до недрата на земята;
един, когато трябва да те търся
в кръговете на следобеда;
един, когато се обръщам, за да видя
колко ме обичаш вечер;
един, за да вечеряме
на двата полюса на масата;
един, за да ти кажа лека нощ, далечина,
и да си легнем на самия край на времето.

АСИМЕТРИЯ

Валеше дъжд с наднормено тегло…
И се страхувам,
че прозорецът ти ще прегъне раменете си.
И се страхувам
за маслината и нейното стебло,
за котката и за ушите ѝ,
които се отръскват като цвете.
Най-много се страхувам,
че дъждът – надебелял,
ще наводни диетата на тънкото мастило.
И в дъното на този стих –
вместо кристал,
ще светят сламчици –
косите на велика тиня.

Аз не познавам гълъб,
който би приел
да прелети
такава
дълга
асиметрия.
И да разкаже,
че дъждът е без предел
и че дъждът е по-висок
от всички километри.
Аз не познавам
толкова потънали коси,
чиято шия
с водната змия се гмурка.
И нямам острова,
на който предстои
да се роди една маслина –
като тебе мургава.

Аз нямам облака
с талант да е жена,
с талант
да се надвесва като оплаквачка.
И да вали години –
винаги с една,
с една и съща капка –
дива и прозрачна.

Нямам хриле и люспи.
Имам само теб.
Прозорецът ти е аквариум за пеперуди.
Дъждът вали
и е така зает,
че няма време
други дъждове да буди.

Тогава котката си слага дъждобран
и рецитира цялата потънала картина.
Дъждът обича
да е разпилян –
от тук
до дъното на първата маслина.

А аз обичам теб
и жадния ти жест
да сипваш в чашата ми
много мокри думи.
Дъждът вали.
И толкова е без,
че става слаб.
И може би е хубав.

Форма за поръчка на книгата „Ти и котките следобед“

БУРЯ

Проточват глас дълбоките и гладни мълнии.
Светкат с очи и после нищичко не помнят.
А облаците са дъждовни вълци,
които обикалят в кръг
и дебнат хоризонта.

ЖЕНА

Искам да се държиш като красива,
макар че не си.
Гледай прашинката на статива
как изящно блести.

Искам да се държиш като висока,
макар че се виждаш едва.
Само облаци има наоколо
и облачната твоя глава.

Искам да се държиш като единствена
жена в целия свят.
Памукова, мека, копринена –
с рокля от далечен плат.

Искам да се държиш за мене
като есенна тишина.
И аз да ти скрия коляното
с пръсти
и с две-три листа.