Skip to content

Месец: август 2018

ЗА ГОЛЕМИЯ ПОЕТ

Големият поет е като Австралия в родината си – със собствена флора и фауна, даже със собствена пустиня. И с китове, които пеят между дърветата.
Честит рожден ден на Борис Христов.

ЖЕНА МИ

Харесва ми
да гледам бронзовия ти медал
по скок на дължина в училище.
Виси си на стената като минало величество.
И аз си мисля –
по нозете ти личи,
че скакалците са изящни същества,
че скакалците са величествата на градината.

Харесва ми
да гледам черно-бялата ти снимка
на брега на океана.
По-точно на брега на Дунава,
по-точно на брега на ручея,
по-точно на брега на капката.
И аз си мисля –
по косата ти личи,
че капката и океанът са в косата ти
и можеш да ги срешиш с дървен гребен,
ако е от вятър.

Харесва ми
да ми разказваш глупости –
като това, че обожаваш как кокошките
си снасят снежни топки
винаги, когато им е топло;
как си измисляш думички от плат
и после роклите им цяла нощ приказват,
как винаги, когато са те пращали за хляб,
си идвала с две топли книги от книжарницата,
а после си четяла приказки за обед.

Харесва ми,
че бронзовият ти медал
е скочил повече от сребърния
и от златния,
че черно-бялата ти снимка
е направена от толкова вода
и че изящните ти глупости
са по-добри от всичките стихотворения,
които пиша –
а те понякога са толкова добри.

ВЕЧЕР

Подръж ми вечерта –
ми каза тя –
аз ще отида до екватора
на няколко странични улички
и ще се върна,
за да ти разказвам.
Подръж ми вечерта,
защото ми е хубаво да ти я дам
и ти да я държиш като дете –
ми каза тя.
И ми остави черната си кадифена шапка.

ЛЯТО

През лятото краката ти са боси.
Върху сандалите краката ти
са боси
и разточителни,
и леко побелели по петите
от тежестта на лятото и любовта ни.
И аз се забавлявам с техните несъвършенства
като това,
че разстоянието между пръстите им
е различно,
като това,
че винаги отиват по-далече
от стиха,
като това,
че се държат като планети
и обикалят винаги около центъра
на същността ми.

През лятото е винаги далече
и затова краката ти
не смеят да кръстосат хоризонта,
а си стоят до мене,
за да им събувам
горещината
и сандалите,
и всичките несъвършенства.

 

***

Майка ми: Да получиш инфаркт и всички да крият от мене?
– Ти какво можеше да направиш?
– Да те държа на ръце.

***

Майка ми: Николайчо, ти май си влюбен.
– Откъде знаеш?
– Биеш на убав… (Приличаш на хубав).

ДЪЖД

Понякога дъждът е романист
и трябва да прелистваш облаците
с дни.
Понякога е източен поет
и с две-три капки
казва всичко.

ИСКАМ ДА ТИ КАЖА НЕЩО

Когато се разхождам с теб,
забравям по едно стихотворение.
Забравям куфара си,
в който носех облаци,
градината с череши
и реката.
Забравям слънчогледите –
те винаги са ми приличали
на мравки в кошница.
Или на много мравки
в жълта кошница.

Ще ти призная нещо удивително –
когато се разхождам с теб,
забравям името на книгите,
които съм прочел.
Забравям си граматиката –
с нейната градинска
и ужасна подреденост.
Забравям даже,
че да ти напиша името,
ми трябват повече
от всички букви в азбуката.

И затова е най-естествено
да не помръдваме…
И да не ходим
съвършено никъде,
освен до края
на отблясъците в стаята,
които се прескачат
като зарчета.