Skip to content

Месец: януари 2019

СТУДЕНО

Не излизай от шала си, не помръдвай от мен,
защото е вечер и светът е студен.
И защото там някъде – край черния път,
снегът умира от бяла смърт.

Най-хубавото стихотворение е болното. Болно с нещо неизлечимо повече от думите – с неописуемост.

ПРЕЗ ЗИМАТА

Избраха го за папа на снежинките…
И снежният човек отиде до върха
на своята метла
и каза нещо толкова красиво,
че няколко виелици
веднага го изтриха.

ЗА МОИТЕ ГРАДОВЕ

ТЕТЕВЕН
Докато стигнеш,
вече помниш всичко.

ЛОВЕЧ
Въртя се в кръг
по двата бряга на реката.
Кога преплувах Осъма,
кога се мръкна?

ТЪРНОВО
Далечен акробат,
който не се страхува
да падне
в мрежите на Янтра.

СОФИЯ
Все повече си мисля,
че сме двама.
Единият съм аз,
а другият пристига.

МАЛКО СНЯГ

Когато слиза първата снежинка,
тя се подписва, без да прави нищо.
Но идва втората… И сякаш най-нехайно
подправя подписа на първата снежинка.