Skip to content

Месец: февруари 2019

НОЩ

Звездичке, звездичке, почакай малко,
почакай ме там, най-горе.
И аз ще си оставя шапката
на закачалката в коридора.

И шапката ми ще свети и ще е хубава
като лампата в коридора,
където ще има други шапки
и обувки,
и мишки,
и орехи.

КАМЪЧЕ

Затварям очите си… Като камъче се търкалям по склона.
И петънца, и точици, точици под клепачите ми се гонят.

Под клепачите ми е космос и петънца, петънца и съзвездия.
Господи, как си направил така – със затворени очи да гледам?

И как си направил така, че камъчето се търкаля и свети?
И вижда всичко наум – като камъче от небето?

ПЪРВА ЛЮБОВ

Вървяхме си и ти ми каза: – Искаш ли да ходим?
– И да не пазим равновесие – ти казах аз.
– И да не пазим равновесие,
и да не мислим никъде да ходим,
освен до нас, а след това – до вас.

***

Здрачаваше се… Дъжд и сняг…
Наполовина – бял, наполовина – черен мрак.

Наполовина мокро и толкова студено.
И малко вятър вместо мене.

И твоят тих и черно-бял пуловер.
И малко дъжд, и малко сняг отгоре.

ЗИМНА ГОРА

В гората винаги ще видиш нещо повече през зимата.
Дърветата ще бъдат повече, отколкото си мислиш,
снегът ще им гипсира клоните и страховете
и ако все пак някое дърво си счупи лакътя,
мъглата ще седи до него и ще му приказва.

Ще видиш как снежинките насапунисват въздуха
и как перат чаршафите на ручея,
и как измиват на кокичетата белите коси
и как косите на кокичетата стават топли.

В гората винаги ще видиш нещо повече през зимата –
как на кълвача ехото замръзва,
как на лисицата сиянието става все по-гладно,
как заекът прескача слънцето,
как гарванът и орехът са първи братовчеди,
как шипката си е убола пръстите и е щастлива,
как пътят спира, за да се завие презглава
и да не мисли нищо повече.

Ще видиш ледения нос на бора,
който подсмърча,
после киха,
после пак подсмърча.

ВКУСЪТ НА ЯБЪЛКАТА

Вкусът на ябълката е
на денонощие,
на две красиви половини в цяло денонощие,
на пъпеш,
на есенно повдигане на пръсти,
на кръгове върху корема на момиче,
на мед и орехи,
на две кокичета в чаша червено вино,
на капка кръв и бучка захар,
на сок от ябълка,
който пълзи все по-надолу,
на мляко от дърво,
на кошница с натрупани мълчания,
на шапка с вятър –
на цялата ти прелест
да разрежеш ябълка,
а аз да си порежа пръстите,
както те гледам.

КОНЕ В ПЛАНИНАТА

Като вървят от слънцето надолу
или към слънцето като вървят,
конете носят на гърба си сняг,
а после пролет,
а после лято,
есен,
и отново сняг.