Skip to content

Месец: май 2019

ДА ВИДИШ ФРАНЦИСК

ДА ВИДИШ ФРАНЦИСК

Днес отидох да видя папа Франциск.
Пред „Александър Невски“ – много хора, блъскат се, настъпват се, бутат се, суетят се, гледат.
– Абе аз да съм пет-шест сантиметра по-висок, и щях да го видя! – оплаква се мъж.
– Мене ме остави, ама дано детето да го види, както съм го качил на врата си – казва друг.
– Ей, понаведи се малко! Нищо не се вижда от теб! – сърди се трети.
А папата говори, казва неща и никой не слуша – всеки иска да го види.
– Не можаха ли да направят по-висока трибуна? – чувам отдясно.
– Всичко е от съображения за сигурност – да не стане нещо с папата, щото ние, българите, сме се парили от такива работи…
– Съображения за сигурност… Какви съображения за сигурност – всяка неделя говори от висок прозорец във Ватикана.
И пак никой не слуша – всеки иска да го види. А има екрани, субтитри…
И изведнъж се сещам за Йордан Йовков и за бялата лястовица. Бяла лястовица е папа Франциск, бяла лястовица. Само че мъчно се вижда –
трябва да си или врабче, или трева пред гроба на Иван Вазов.
Аз съм висок метър и осемдесет и едва го видях…

ПРОЛЕТНИ РЕКИ

Тази пролет реките са изумруденозелени
и студеният цвят на водите е толкова красив.
Искаш ли да се изкъпем в тях – като влюбени мрени,
и който от нас не е риба, да не остане жив.

Искаш ли да плуваме във водите с ледени пръсти
и устните ни да имат вкуса на лед?
Съблечи се, любов… Съблечи си страха,
че за двама ни вече е късно.
Виж – снегът е безкраен, а и той ще умре.

Най-добре е сега ти да плеснеш с опашка по бързея.
Боже, колко си бяла и как ти прилича студът!
Най-добре е за мен да те гледам и да замръзвам –
да замръзвам от страх, че се свършва светът.

Най-добре е да плуваме един срещу друг като луди,
да плуваме като камъчета, като песъчинки, като любов.
Съблечи се завинаги, съблечи си завинаги старите думи!
Говори ми, говори ми – както риба разказва любов.

Говори ми, макар че си капка и жена, и снежинка,
разкажи ми за дъното, към което аз тръгвам сега.
Тази пролет реките са зелени и красиви, и димни
и димят, и текат като моя душа.

А душата ми няма никакво време да чака.
Тази пролет е толкова хладна, че ме втриса съвсем.
Облечи се, любов, облечи си дебелите дрехи
и ела на брега – да поседнеш за малко при мен.

РАЗГОВОР С ЛЮЛЯК

– Говорите ли български? – попита люлякът.
– Съвсем малко – отговорих аз.
– С всички ни е така – каза люлякът.
– С всички ни е така – отвърнах аз.
– Извинявайте, че имам лилав акцент! – каза люлякът.
– Това е прекрасно – премълчавам аз.
– Не Ви чувам – прошепва люлякът.
– Сега е лилаво – си мисля аз.

СТРАХ

Господи, който си направил елените,
защо си направил за елените вълци?
Студено ми е, Господи – от страх ми е студено –
страх ме е и за елените, и за вълците.

За вълците ме е страх, защото си имат майки.
И нашите майки, Господи, са вълчици красиви.
Гледай ги, милите – седят на гробището накрая
и нито нас пускат, нито на белия свят излизат.

И за елените ме е страх – за сърцата им и за очите,
и за тяхното дълбоко и влажно пеене.
Кошути са майчиците ни, Господи, кошути са
и посред нощ в ръцете си ще ни люлеят.

Страх ме е, Господи, страх ме е, че планината
не си седи вече на мястото,
а слиза и носи гръм на рогата си
и вой, който дълго затъва в преспите.

И ме е страх, че един ден – един ден отнякъде
ще дойдат виелици и мраз, и покруса.
И аз ще усетя, че в душата на вълците
моята еленова душа се скита.

Затова ти се моля, Господи – като на Бог ти се моля –
дай ми да видя как вълците си отиват
и как елените идват и мама ги води.
И е толкова малка, че е страшно красива.

КАКЪВ ДЕН Е ДНЕС?

 

 

Днес е Първи май. Какъв ден е той – на труда, на работника, на унижените и оскърбените? Не, този ден все по-малко е ден на направеното с ум и ръце, на бъдещето и надеждата и все повече е ден на изгубените илюзии, на алчността и партизанщината.
В държава, в която повече от милион и половина души живеят с по-малко от 350 лева на месец, Първи май би трябвало да е всенароден празник – национален празник на проваления живот и на мизерията.
В държава, в която синдикатите са рекетьорски организации с мафиотизирани ръководства, Първи май би трябвало да е ден, в който всички телевизии да показват само филма „Кръстникът“. Избройте наум шефовете на синдикалните организации през последните години, помислете си кои са те и свят ще ви се завие. Камора.
В държава, в която сдруженията на богаташи, индустриалци, банкери и прекупвачи са винаги на власт и са истинските господари на България, Първи май е смехотворен и празен ден.
Държава, в която партии си поръчват Първи май като предизборно меню, не е държава на хората, а на партиите.
Във времена, когато България се командва дистанционно и на лизинг и когато Брюксел, Берлин и Париж са много по-важни от София, Видин и Ловеч, Първи май е оперетъчен и скръбен ден.
Страхувам се, че от държава, в която разпъват пеликани по пътищата (според последните новини) ще се превърнем в държава на разпънатите човешки души и протегнатите за милост ръце. Каквато всъщност сме.
И честит празник на онези, които всяка сутрин с честни очи се гледат в огледалото.