Skip to content

Месец: август 2020

Да видиш Гложенския манастир

Гложенският манастир е толкова високо в небето, че трябва да се вижда отвсякъде. Да, ама не е така.От дете знам точно къде е. Хиляди пъти съм го съзирал над гората и под облаците, а сега го няма. Кривя си шията и очите да го видя, а той е изчезнал. Гледам нагоре – къпини, орехи, баири, клонаци, буки, мъгли, а манастира го няма. И изведнъж – ето го! – Като кафяв светъл охлюв е изпълзял по скалите и си почива между небето и земята. Пристъпя крачка напред – изчезне. Върна се обратно – пак си е там. После метър надолу – стопил се е. Защо правиш така, Господи,че високите и далечни неща да ги виждаме изведнъж и само от едно място. И само когато ти решиш…

Найден Вълчев на деветдесет и три

Найден Вълчев днес става на 93 години.Голям поет, преводач и белетрист, този голям човек винаги ме е плашил и вдъхновявал.Изплаши ме, когато преди много години ми написа, че стихотворенията ми не стават. Изплаши ме, когато ми каза, че „големите“ теми в поезията не винаги са големи. Изплаши ме, когато ми каза да си налягам парцалите и да си чакам времето.Изплаши ме и когато ми каза: „Асан ще яде баница“, а това означаваше, че ще напише предговор за първата ми стихосбирка и че книжката ми ще излезе.Колко много ме е плашил той – с любовта и взискателността си. И колко ме е вдъхновявал само!Със стиховете си – звънтящи и омайни, с мекотата на пейзажите в тях, с релефа на чувствата, с бистротата и синевата. С виртуозността си.С преводите си – други светове, при които можех да отида.С прозата си – сладка, добра и дълбока.С поведението си, с мярата си, с усмивката си – усмивка на дете и мъдрец. Найден Вълчев – това е свят и това са светове, които трябва да видим сега – не утре и не после.Струва си да го попитаме толкова много неща, колкото само един голям творец може да разкаже и да сътвори.
Честит рожден ден, вуйчо Найдене! Николай Милчев
РАЗПЯТИЕ
Щастливо двата пътя си вървяха,опасваха света околовръст…Но се пресякоха. А се не сляха.И ме разпънаха на кръст –
за да вървя към теб като обречени да усещам всеки божи ден,че си при мен, когато си далече,и че съм сам, когато си при мен.
Найден Вълчев

БЕЛИ НОЩИ

Нашите нощи са бели –
от чаршафа, изпран с парченце лунен сапун,
от прозореца, който си закрива очите с ръце,
и от лампата – пълна с искри и трептения,
и от твоите думи за мен,
и от моите мисли за теб.
И от листа, на който изписвам бълбукане.

Нашите нощи са бели –
от снежинки и пуканки
и от бели череши за черешово сладко,
и от черни череши;
от солените капки пот по гърба ти,
от извивките твои
и от твоите хълмове, долини и подножия.

Нашите нощи са бели.
И ръцете ти са сияния северни,
и ръцете ми са сияния южни,
и косата ти е коса на сияния,
и косата ти е косата на моите пръсти.

Искам само едно –
искам дълго небе от памук
и памукът да цъфти цяла нощ,
и да мислим, че това са звезди.
Нищо друго не искам.

ИЛЮЗИИ

Илюзиите винаги са ми приличали на вечер…
Прощавай, вечер, но си лягам вече.
И лампата гася, и се опитвам да отгатна
защо в градината ми ябълките светят сладко.

Опитвам се да ти напиша нещо в тъмното,
ако от сънищата си успея да се върна.
Но съм забравил да ти кажа – ябълките и градината
са моите илюзии и моите години.

ЛЯТО

В градината играят моят син и летният ветрец,
люлеят се върху тревите, скачат и се губят –
защото моят син е скакалец,
роден от пеперуда.