Skip to content

Месец: септември 2020

АВТОГРАФИ НА АЛЕЯ НА КНИГАТА

Приятели, в събота, на 12 септември 2020 година от 16,00 до 17,00 часа ще бъда на щанда на Издателска къща „Знаци“ – шатра № 29, Алея на книгата. На щанда ще може да намерите и последните ми две книги – „Ябълковият човек“ и „Ти и котките следобед“.
Събота е хубав ден, ще се радвам да се видим.

КАКВО МИ РАЗКАЗВАШЕ БАБА НА ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ

Всеки път на девети септември след тържествата и данданиите с баща ми ходехме на село да видим баба и да я поздравим.
Баба беше вдовица на партизанин, убит като доброволец в Отечествената война край Страцин.
Слязъл дядо ми – трийсетгодишен, на 9 септември 1944 година от планината и два месеца по-късно загинал, прострелян от снайперист при Страцин. Изтичала му кръвта, но го качили на кон. Искали да го спасят, а кръвта му изтекла, докато бил на коня.
Баба цял живот вдигаше кръвно и ни посрещаше с превързана с кърпа глава и два срязани лимона на слепоочието. Знаеше за какво сме дошли точно днес…
Сядахме да обядваме. Баба готвеше толкова хубаво, че не личеше да е готвила. Къщата светеше и миришеше на есен.
После татко излизаше на двора, мотаеше се нещо, а баба почваше да ми разправя:
– Аз на дядо ти Никола, да знаеш, още съм му ядосана. Излъга ме, че няма да иде на фронта, а пък отиде. Не може, вика, Доне, момчетата в Червен бряг ме чакат на гарата. Страх ме е, вика, не сме опитни, ще ни избият, ама не може… Само една телеграма получих от него: „Гоним Берлин“. И след време го докараха в ковчег. На погребението валеше дъжд. Двайсети ноември беше и много народ се събра. Приказки, венци и накрая останахме аз и баща ти.
Тук баба спираше и вадеше от една кутия малка снимка от погребението. Тъжна снимка, а пък къдрава отстрани. На снимката всички хора се скупчили един до друг, а в средата – ковчегът на дядо почти изправен. Изправен и дядо, накичен с цветя и с войнишко кепе. Чудя се как не е паднал или отлетял.
– Останахме ние с баща ти след погребението, – продължава баба – а той малко момче и хайде – за колибата. Колибата – на четири километра в Балкана, на високото, и докато стигнем, се стъмни. Как сме вървели, ми се е изтрило, но като стигнахме в къщата, и очите ми изстинали, и краката ми ги няма.
– Мамо, гладен съм – това чух да ми казва баща ти. И аз опържих три-четири яйца и седнахме да ядем. Ами като е гладно момчето? Ами като бях гладна и аз?
Ето това ми разказваше баба на девети септември.

РАЗСЪМВАНЕ

Честит 6 септември – един от дните на нашето разсъмване.

***

Като чуя да казват, че слънцето изгрявало от изток, и умирам от смях. Няма такава работа! Слънцето изгрява оттам, откъдето кукуригат петлите.
Понеже по цели нощи не спя, аз най-добре зная, че слънцето не изгрява, а слиза по малки мостчета.
Кукуригне нашият петел и хоп – в мрака се появи една дъга от трептения.
Викне комшийският петел и хоп – още една дъга от бъдещия слънчев мост се появи.
После се обади трети хубавец, четвърти и така до самото зазоряване – все дъги, все мостчета.
Нашият петел кукуригаше малиново, защото в двора садяхме малини. Комшийският пееше лешниково – хората си имаха лешник. Нататък кукуриганията бяха ябълкови, доматови и зелеви.
Представяте ли си? – Сякаш се спуска мост за слънцето от малинови, лешникови, ябълкови, доматови и зелеви ранни песни.
Ние гледахме виолетов петел. Комшийският беше тъмнозелен. Следваха белият, червеният и резедавият.
Най-далече пееше един чисто жълт, след който се съмваше.
Всеки петел си имаше отделен костюм и отделен цвят на песента. По различен начин си кривяха шиите тези сутрешни солисти.
Един от солистите си притваряше очите и видимо се престараваше до премаляване. Друг дирижираше с шията си, някои си извиваха вратовете като питанки, други клатеха глави – и философски, и музикантски.
И след всичко това мостът от петльово кукуригане беше готов и слънцето стъпваше на него.

КАТО ХОДЯ НА ПРОТЕСТИТЕ

Като ходя на протестите, ми се струва, че не ходя, а прелитам от едно време в друго – за малко, но прелитам.

Като ходя на протестите, видях една бременна жена, която седи на столче. Надявам се след време детето ѝ да подскача и да си играе точно тука.

Като ходя на протестите, виждам едни политици, дето по-добре да не ги бях виждал.

Като ходя на протестите, виждам шлемове, щитове, палки и боксове. И кръв. И се питам – какъв ли филм снимат точно сега.

Като ходя на протестите, не виждам много добре, но се надявам, когато лютивият спрей се разсее, да видя колко красиво е наоколо.

Като ходя на протестите, виждам гълъби да се къпят във фонтана и се надявам да са станали бели.

Като ходя на протестите, виждам и сенки, които хвърлят павета и бомбички по полицаите. Уж сенки, а хвърлят силно и отдалече. Виждам и водни оръдия, а ги мисля за слонове от цирк или за детски водни пистолети.

Като ходя на протестите, винаги закъснявам – даже по-рано да съм там, винаги закъснявам.

Като ходя на протестите, виждам един светофар, който свети само зелено. Най- мъдрият светофар.

Като ходя на протестите, видях едно момче с каска и лопата и ми е хубаво да си мисля, че каската ще го пази, а с лопатата след време ще копае в градината си.

Като ходя на протестите, видях едно куче, което си говореше с хората и беше съвършено съгласно с техния гняв. И кимаше с глава.

Като ходя на протестите, понякога сядам да си почина на тротоара и виждам каква голяма улица само е тротоарът.

Като ходя на протестите, не виждам много от приятелите си, но се надявам, че тъкмо сега те пишат стихове и стиховете им са красиви.

Като ходя на протестите, винаги е сутрин – даже вечер да е, пак е сутрин.