Когато човек не знае какво да прави с думите, почва да ги надува. Надува ги като балони и те отлитат.
На 24 май небето е пълно с балони от думи.
А думите трябва да бъдат говорени и обичани такива, каквито са. Те си имат своя големина, цвят, мирис, значение и значения и това, че ги надуваме, само им пречи да са думи, а не балони.
На 24 май най-много обичаме азбуката. Обичаме я повече от майка и баща, носим я по плакати и знамена и ни олеква. Олеква ни, защото край нас звучи „Върви, народе възродени“ и това значи, че сме се възродили – главно на 24 май.
А иначе бягаме от азбуката. И не са нужни много примери, за да се убедим, че азбуката ни е изоставяна и изоставена.
Обичаме я, защото сме възродени на 24 май, ама иначе като нищо я забравяме, ако се наложи. Светът е голям и други азбуки дебнат отвсякъде, дето се вика.
И за да не излезе, че приказвам общо, ще ви помоля да си пуснете клипчета с ваши деца и внуци от чужбина и да чуете, и да видите как говорят и къде е нашата азбука. Чуйте ги, поплачете си от любов, умиление и жал и пак бъдете възродени на 24 май.
Цял живот съм обичал думите повече от всичко. Дните и нощите ми са били думи. Но никога не съм си мислел, че обичам 24 май заради очертанията на буквите или затова, „че и ний сме дали нещо на света“. Дали сме, вярно е, ама аз какво съм дал, не ми е ясно изобщо.
И сигурно затова на 24 май, след манифестацията, тичах да се къпя във Вит, за да се изфукам пред момчетата, че пръв, заедно с мечките, съм се къпал в реката. И докато се топях в ледената вода, виках и пеех от студ и радост.
Сега ми се ще да е било кръщение с вода и слово, но тогава си беше едно момчешко лудо къпане и това е най-важното.
Най-важното е, че след манифестацията берях люляк за майка си – лилав и бял, винаги лилав и бял, и тя много му се радваше.
А и ако можех да откъсна по някоя череша скорозрейка, празникът грейваше.
Най-важното е, че след манифестацията ме боляха ръцете от носене на плакати и краката – от ходене и стоене.
От къпането и от всичко това веднага заспивах. И не съм сънувал никакви букви, а люляци и зеленина.
Затова ви моля – по-полека с думите. Нека не ги надуваме като балони, а да ги оставим да ходят по земята и да правят така, че да се разбираме и обичаме. И нека Солунските братя и Светите седмочисленици все така да ни гледат от иконите. И делото им да пребъде такова, каквото е било – светло и земно.
И нека на 24 май да се къпем в реките и да берем люляци. И майките да ни се карат и да ни прегръщат.