Skip to content

БУДИТЕЛИТЕ СА ИМАЛИ СМЕЛОСТТА ДА КАЗВАТ „НЕ“

Но аз мисля, че първи ноември все повече трябва да води към тишина и главно към огледало. Бих го казал така – нека да си представим, че портретите на тези будители са огледало, над което ние се надвесваме. А важното е какво виждаме там. Главното е не да видим лицата си, а да се опитаме да видим душите си. Да видим какво е останало от нашите души. Когато едно дете се огледа в това огледало, то за първи път си казва „Ето, това съм и аз“. А по-възрастният човек би трябвало да си каже „Наистина ли съм аз това? Това ли остана от мен?“

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *