Skip to content

ЕСЕН НА ГРОБИЩЕТО

Есента на гробището е толкова равномерна –
смърт, върху нея пръст и най-отгоре листа.
И ако някой призрак тук случайно се мерне,
той прилича на бабичка, която къса сухи цветя.

И ако някоя мишка, врабче или куче
си въртят опашките, огрени от светлина,
то е, защото на света няма какво повече да се случи –
есен е и върху земята лягат листа.

А аз стоя на входа на гробището и се чудя –
откъде е това равновесие на топлина и хлад?
И си мисля, че слънцето ми прилича на дюля
и на кандило, и на препечен хляб.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *