Skip to content

ЛИПСВА ЛИ ТИ?

Липсва ли ти петелът, който винаги пее с перата си
и гласът му е бледолилав и червен, и черен?
Липсва ли ти прохладата, която се плисва от гората
и те залива, както стоиш и към гората гледаш?

Липсват ли ти гъбите, подскачащи от крак на крак
и скрити в тревата така, че да ги намериш?
Липсва ли ти слънцето, измило очите си със сняг,
и снегът, който бяга от лятото и към върха се катери?

Липсва ли ти пъстървата, татуирала на гърба си цветове
и заприличала на поляна, която се къпе?
Липсват ли ти камъчетата, които едно дете
реди на брега, за да има къде жабите да стъпят?

Липсва ли ти лисицата – с опашка от червен хоризонт,
и заекът, скочил отвъд хоризонта?
Липсва ли ти баирът, с толкова дълъг балтон,
че да потънеш в джобовете му и нищо да не си спомняш?

Липсва ли ти градината с домати от узрели звезди
и чушките – лъскави и зелени ракети?
Липсва ли ти, че всичко това е било преди,
а сега е някъде хей там на небето?

Аз не съм сигурен и нямам представа дали
там горе тези неща могат отново да съществуват.
Затова спирам да мисля. А след малко ще завали…
А след малко всичко ще е още по-хубаво.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *