Skip to content

***

Чак в края на следобеда разбрах,
че нямам кръв, а козе мляко.
Качих се на скалите и люлях
нозете си над долината.

Когато слизах от върха,
видях козаря да ме чака –
изгубил бе една коза…
И двамата поехме в мрака.

Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *