В приюта за бездомни скакалци
пет-шест тревички правят цялата поляна.
Понякога прелитат пеперуди,
но само толкова. И слава Богу.

Навеждам се над теб,
за да ти кажа –
това, което правим с теб, е сняг –
една идея по-красиво
от снега,
една идея само.

С теб винаги
разделяме снежинката надве.
Разделяме снежинката надве
и после я събираме отново –
една идея по-красива
от снега,
една идея само.

Където и да седна,
аз винаги съм си поръчвал
чаша с изглед към реката.
И сервитьорът винаги ми носи
сянка на върба с парченце вятър.

И после си приказвам с рибите,
които се оплакват,
че от много дъжд
им се върти главата.

Долина –
от планина с дървета, боднати за ризата ѝ,
от хубава река с ботуши,
от къща, на която стълбите са тикви,
от няколко кокошки, легнали да мътят снежни топки,
от куче, за което всичките овце са облаци,
от баба ми – най-малката жена на двора с камъчета,
от черепите на картофите, които светят,
като ги изровиш.
И от това, че долината тръгва
и скача
в един вир
да си поплува.

Това листо
с малинов кант на панталона
е генерал на няколко червеношийки,
слезли на земята.

С теб никога не губим форма
на единствени листа.
И ако си повикаме такси за някъде,
от есента
ще ни изпратят ехо –
да ни върне у дома,
между дърветата.

Защо, Луна, ти нямаш послушание
и не седиш при другите паници в шкафа,
след като вечеряме?

Само на челото на най-високия поетичен връх може да има пот от еделвайс. Понякога и сламена шапка.

Разликата между монаха и градинаря е, че монахът копае в градината, за да изнурява тялото си и да възкликва: „Слава тебе, Боже!“, а градинарят работи, за да се роди зеле.

ЗИМНА НОЩ

Мрак от сняг.