На края на градината ми
си живееше една снежинка.
И аз отидох, за да я открия,
и се върнах.
И в дневника си съм записал:
Зимата е кръгла.

На края на градината ми
си живееше едно кокиче.
И аз отидох да открия
неговото безразсъдство.
И обикалях в орбита около него.
И в дневника си съм записал:
Зимата е удивителна.

На края на градината ми
си живееше едно лисиче.
И аз отидох да погледам,
като свети.
И да погледам
как в опашката му се върти оранжев вятър.
И в дневника си съм записал:
Портокал с уши.

За теб сънят и хоризонтът
са едно и също нещо.
Протегнеш ли умората си,
стигаш там.

Аз винаги съм знаел –
в космоса на нощното ти шкафче
лежи едно перце
и пази равновесие.

На тази улица аз съчинявам нетърпения
и ги чета на твоята разсеяност,
когато закъсняваш
няколко секунди
повече.

Такава улица е пълна с артефакти –
от малката хлебарничка
с антична белота
до магазинчето
за рокли и съзвездия.

И само зебрата на първата пресечка
пренася пешеходците оттатък хоризонт

Косите ти приличат на експлозия,
издигат се красивите им атоми
и тръгват към повърхността,
и се взривяват.
И цветните им молекули
ме посипват.

И ти се къпеш, за да ме измъчваш
и да не мога да ти кажа,
че си видра,
че тялото ти е полирано
от бързеи,
че бързеите спират
и те гледат,
че рибите са твои братовчедки
и че върбата с извънземната си сянка
е родословното дърво,
което търсиш.

Задъхвам се от толкова реалности.
От толкова илюзии, сравнения,
от толкова неописуеми рисунки,
които думите ми
плахо очертават.

А ти се къпеш,
за да бъдеш чиста –
по-чиста от листа, на който пиша.
И моля те – внимавай,
че косите ти
ще го намокрят,
докато четеш за себе си.

Бих искал да седя
и ти да чуваш всичките ми намерения –
като това,
да си ушия джобове от лунна светлина
и там да крия слънчогледовите семки
за децата.
Да си измисля очила
и да ги дам на езерото
да ги носи
и да направя стая за цветята,
без да правя стая.

И ако може – само да седя до теб
и ти да не излизаш никога
от моята умора.
Да не помръдваш даже като запетая,
която все пак
разлюлява словореда.

Но две черти и кръгче с точки две,
надраскани в снега от замечтаност,
са ясен знак, че тука е играло
дете,което е рисувало дете.

А иначе снегът си е наоколо
и всичките картини са дълбоко.