Skip to content

Автор: Николай Милчев

ЗИМНИ НЕСЪВЪРШЕНСТВА

Какво да правя
с толкова несъвършени сетива
и с толкова 
несъвършени пътешествия,
какво да правя?

На края на градината ми
си живееше една снежинка.
И аз отидох, за да я открия,
и се върнах.
И в дневника си съм записал:
Зимата е кръгла.

На края на градината ми
си живееше едно кокиче.
И аз отидох да открия
неговото безразсъдство.
И обикалях в орбита около него.
И в дневника си съм записал:
Зимата е удивителна.

На края на градината ми
си живееше едно лисиче.
И аз отидох да погледам,
като свети.
И да погледам
как в опашката му се върти оранжев вятър.
И в дневника си съм записал:
Портокал с уши.

ТВОЯТ СЪН

Възглавницата ти е пълна
с пух от нощни птици.
С такова тихо и летящо приспивателно
до атмосферата се ходи пеш.
Какво, че лачените ти обувки
имат спомени и бръчки
и роклята ти
вече не е тъмна графика?

За теб сънят и хоризонтът
са едно и също нещо.
Протегнеш ли умората си,
стигаш там.

Аз винаги съм знаел –
в космоса на нощното ти шкафче
лежи едно перце
и пази равновесие.

УЛИЦА

Когато улицата ти върви към мене,
става бавна.
Купува си сто грама срички в пликче
и сричките са топли
колкото снежинки.

На тази улица аз съчинявам нетърпения
и ги чета на твоята разсеяност,
когато закъсняваш
няколко секунди
повече.

Такава улица е пълна с артефакти –
от малката хлебарничка
с антична белота
до магазинчето
за рокли и съзвездия.

И само зебрата на първата пресечка
пренася пешеходците оттатък хоризонт

ЗИМНА РАЗХОДКА

Защото кръвното ми е високо и красиво,
аз се разхождам между две снежинки.
Едната – медицинската сестра – е майка ми,
а другата си ти – последна бяла сричка.

ЗИМА

Какво джудже върху снега…
Каква шейна от посребреност.
Наоколо вали мъгла
и се навива на вретено.

Джуджето има очила
и се надява да познае
коя снежинка е с крила
и колко рошав е безкраят.

Шейната не отронва звук,
мълчи като във нямо кино.
И сякаш люспици от лук –
кристалчетата мигат синьо.

И поплачи, защото в миг
картината се изпарява.
И върху детския език
бодежна капчица остава.

Коледен панаир на книгата в НДК

Новата книга на Николай Милчев – „Ти и котките следобед. 26 стихотворения от любов“, може да се намери на щанда на издателство „Инфодар“ (№330, ет. 3) в рамките на Коледния панаир на книгата в НДК до 17 декември. На 16 декември, събота, от 16 до 18.30 часа на същото място ще можете да получите книга с автограф от автора.

РЕКАТА НА СРАВНЕНИЯТА

Като коприна, но по-тежка от коприна
и като вятър,
който те облича с неподвижност,
и като извор,
който е пораснал и говори,
и като всичките дъждовни капки,
тръгнали да се разхождат,
е реката.
И ти се къпеш в нея.

Косите ти приличат на експлозия,
издигат се красивите им атоми
и тръгват към повърхността,
и се взривяват.
И цветните им молекули
ме посипват.

И ти се къпеш, за да ме измъчваш
и да не мога да ти кажа,
че си видра,
че тялото ти е полирано
от бързеи,
че бързеите спират
и те гледат,
че рибите са твои братовчедки
и че върбата с извънземната си сянка
е родословното дърво,
което търсиш.

Задъхвам се от толкова реалности.
От толкова илюзии, сравнения,
от толкова неописуеми рисунки,
които думите ми
плахо очертават.

А ти се къпеш,
за да бъдеш чиста –
по-чиста от листа, на който пиша.
И моля те – внимавай,
че косите ти
ще го намокрят,
докато четеш за себе си.

УМОРА

Бих искал да седя
и да не правя нищо.
И да не мога повече да съм учител
на деца,
на риби
и растения.

Бих искал да седя
и ти да чуваш всичките ми намерения –
като това,
да си ушия джобове от лунна светлина
и там да крия слънчогледовите семки
за децата.
Да си измисля очила
и да ги дам на езерото
да ги носи
и да направя стая за цветята,
без да правя стая.

И ако може – само да седя до теб
и ти да не излизаш никога
от моята умора.
Да не помръдваш даже като запетая,
която все пак
разлюлява словореда.

ЗИМНИ РИСУНКИ

От дълго възприемане на сняг
дърветата са станали графити.
Пейзажът е без всякакво развитие –
малко следобед, после много мрак.

Но две черти и кръгче с точки две,
надраскани в снега от замечтаност,
са ясен знак, че тука е играло
дете,което е рисувало дете.

А иначе снегът си е наоколо
и всичките картини са дълбоко.