Skip to content

Категория: Детски стихотворения

ЗИМА

Какво джудже върху снега…
Каква шейна от посребреност.
Наоколо вали мъгла
и се навива на вретено.

Джуджето има очила
и се надява да познае
коя снежинка е с крила
и колко рошав е безкраят.

Шейната не отронва звук,
мълчи като във нямо кино.
И сякаш люспици от лук –
кристалчетата мигат синьо.

И поплачи, защото в миг
картината се изпарява.
И върху детския език
бодежна капчица остава.