Skip to content

Категория: НАДЕЖДАТА Е БЕБЕ С ОЧИЛА (2006)

ЯГОДОВАТА ГОРА

На моята неродена сестра

Диви ягоди сред червената сладка гора.
Едно тъжно момче долетя и с листата говори:
Откъсни ми, горице, откъсни ми сестра –
по-червена от ягода и по-бяла от ядка на орех.

Остави ми от надеждата съвсем малко парче,
подари ми обувки и рокля, и гривна.
Аз отдавна съм сянка на крилато момче
и не зная къде съм и защо съм пристигнал.

Питам заека с високи до небето уши
за какво си говорят буболечките звездни.
И в ливадите цветни с неродени души
колко братя досега са изчезнали.

Нямам никого, никого… Щом си нямам сестра,
аз съм сън на листо и следа от червило.
Само сладката дива червена гора
се полюшва от мъка и сила.

Колко крехка и плаха надежда съм бил…
И лежа сред тревите, забравен от всички.
На езика си имам звънче и бодил
за сърцето на мойта сестричка.