Skip to content

Категория: ПЕЙЗАЖИ С ЛОЛИТА (1997)

Бера душа от шипковия храст…

Бера душа от шипковия храст.
Бера душа от твоите играчки.
Загръщам си очите с твоя плат,
с чорапчето ти в храстите подскачам.

Бера душа от водните рисунки.
Късам цветята и бера душа.
А в джобчето ти – семки и бонбонки,
а в джобчето ти – моята душа…

В очите ú цъфти пъстърва…

В очите ú цъфти пъстърва.
Носът ú мъничко е гърбав
и раменете ú са хлътнали.
Потънах, до уши съм хлътнал.

Чорапчето ú ме ужили
и маратонката ме смаза.
Красива е и нямам сили,
освен наум да ú го кажа.

А искам с нейния пуловер
да се завия през устата.
Обичам я като ордьовър,
като пъстърва от реката.

ПРИКАЗКА

Рижава лисица
преспите запали.
Над снега – мъглица,
дъх от портокали.

Залезът присяда
върху скреж от мигли.
Розовата клада
с въгленче намигна.

Тихо и студено,
свечерено, снежно…
Огнено вретено
точи златна прежда.

Сребърна висулка –
капчица прозрачна.
И искра – светулка
в плитката на здрача.