Skip to content

Категория: ПЕТЕЛ ОТ МАЛИНОВ ПЕЙЗАЖ (2008)

ВИСОКО

Лежим високо, лежим съвсем –
обезлюдени и преизпълнени.
Еделвайс трябва да продадем
и да си купим от птица кълнове.

Да ги посеем върху скали.
Скалните птици цъфтят понякога.
От тебе бяло ще завали,
от мен ще капне жажда за мляко.

Мълчим дълбоко, мълчим почти,
по-водоравни от водорасли.
Еделвайс трябва да премълчи
колко е светло, като угасне.

Като угасне, и става ден…
На планината денят е объл.
И се завива с такъв сатен,
под който всичко е бледо голо.

На планината трябва дете –
розово въгленче с искрящи мигли.
Господи, дай ни едно сърне
и сняг, от който да се разлисти.

МОМИЧЕ

На яребицата момичето порасна.
До въздуха отиде и се върна.
И каза ми, че сянката на храста
е нещо като облак, но обърнат.

СНЕЖЕН ЧОВЕК

Преди да завали снегът, обикновено
баба взема конец и ума ми зашива.
Няма нужда да мисля, щом снежинката медна
е от пуканка по-въртелива.

За да имам герданче, баба взема игла
и полека, с меко старание,
сбира десет снежинки и двайсет крила.
От вратлето ми капе сияние.

После баба ми казва, че снегът е дете –
мое братче и мое сестриче.
Побелях да ги чакам, но вярвам, че те
и сред лятото пак ме обичат.

Колко много сезони, а снегът е един –
необятен, кристален и плавен.
Аз се стапям, но зная – на снежинка съм син
и от снежни неща съм направен.

За наследство не мисля… Нямам този късмет
като пряспата, дето ухае.
Затова вместо с думи, с парченце от лед
се рисувам от начало до края.